Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

когато бях край него, можех да мисля ясно, но щом си отидеше, аз
отново ставах същия идиот, какъвто винаги съм бил.
— Аз имах рядката привилегия — продължи дон Хуан — да се
срещна истински и да общувам с двама Нагуали. В продължение на
шест години, по искане на нагуала Елиас, учителя на нагуала Хулиан,
аз живях при него. Именно гой ме отгледа, така да се каже. Това беше
рядка привилегия — можех да гледам направо от първия ред какво
всъщност представлява един нагуал. Нагуалът Елиас и нагуалът
Хулиан бяха с невероятно различни характери. Нагуалът Елиас беше
по-спокоен, потънал в мрака на своето мълчание. Нагуалът Хулиан
вечно говореше крайно словоохотливо и приповдигнато. Той сякаш
живееше единствено за да заслепява жените. В живота му имаше
повече жени, отколкото човек изобщо може да си представи. И въпреки
това двамата удивително си приличаха по това, че вътре в тях нямаше
нищо. Бяха празни. Нагуалът Елиас беше сборник от удивителни,
пленяващи разкази за неведоми места. Нагуалът Хулиан беше сборник
разкази, които можеха всекиго да развеселят дотолкова, че да се
затъркаля по земята от смях. Опитах ли се обаче да уловя човека в тях,
истинския човек, така както бих могъл да определя човека в моя баща
или у всекиго от познатите ми, аз не намирах нищо. Вместо реална
личност в тях имаше куп истории за непознати хора. Всеки от двамата
имаше свои собствени наклонности, но крайният резултат беше един и
същ — празнота, една празнота, която отразяваше не света, а
безкрайността.
По-нататък дон Хуан обясни, че от мига, когато човек прекоси
специфичния праг към безкрайността, независимо дали умишлено или
неволно, както беше в моя случай, всичко, което се случва с него от тук
нататък, вече не е единствено в негово собствено владение, а навлиза в
света на безкрайността.
— Когато се срещнахме в Аризона, и двамата прекосихме
специфичен праг — продължи той. — И решението за този праг не
беше нито мое, нито твое, а на самата безкрайност. Безкрайността е
всичко, което ни заобикаля. — Докато казваше това, той разтвори
широко ръце. — Магьосниците от моята линия наричат това
безкрайност, дух, тъмното море на осъзнаването и казват, че то е
нещо, което съществува там някъде и управлява живота ни.