Матус беше точно такъв, каквито ги бе описал тях двамата. Дори бих
казал, че той беше едно изключително съчетание от двамата — крайно
спокоен и вглъбен, от една страна, и крайно открит и забавен — от
друга. Най-точното описание за нагуал от всичко, което ми разказа в
онзи ден, беше, че той е празен и че тази празнота отразява не света, а
безкрайността.
По отношение на дон Хуан едва ли имаше нещо по-вярно от
това. Неговата празнота отразяваше безкрайността. Той никога не
изпадаше в гняв, никога не се самоизтъкваше. Нямаше и най-малката
склонност да се оплаква или да се отдава на угризения. Неговата
празнота беше празнотата на воина-пътешественик, стигнал до това
ниво, когато никога нищо не приема като разбиращо се от само себе
си. Воин-пътешественик, който нищо не подценява или надценява.
Спокоен, дисциплиниран боец с такова изключително изящество, че
ни един човек, колкото и внимателно да се вглежда, не би могъл да
открие този шев, който свързва в едно цялата тази сложност.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1