Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

представял, че мога да се повтарям безкрайно във всеки мъж или жена,
които слушах от записите. Чувството ми за собствена индивидуалност,
утвърждавало се у мен още от раждането ми, рухваше неспасяемо под
напора на това колосално откритие.
Тогава започнах един противен процес на самовъзстановяване.
Несъзнателно правех най-нелепи опити за интроспекция; мъчех се да
се измъкна от затрудненото си положение, като разговарях
нескончаемо сам със себе си. Изравях от ума си всевъзможни доводи в
подкрепа на чувството ми за неповторимост и после си ги повтарях на
глас. Дори започна да ми се случва нещо небивало за мен: често се
будех от това, че насън разговарям със себе си на висок глас,
убеждавайки се в своята стойност и различие от другите.
И после, в един ужасен ден, претърпях още един съкрушителен
удар. В малките часове на нощта ме разбуди настойчиво чукане на
вратата. Не беше леко, плахо почукване, а от тези, които мои приятели
наричаха „гестаповско“. Вратата едва не се изкърти от пантите. Скочих
от леглото и отворих шпионката. На вратата блъскаше моят шеф,
психиатърът. Изглежда, това, че бях приятел на по-малкия му брат, бе
създало някаква близост помежду ни. Той без колебание ме бе приел за
приятел и ето че сега стоеше пред вратата ми. Запалих лампата и
отворих вратата.
— Заповядай, моля — поканих го аз. — Какво се е случило?
Беше три часа през нощта и от посивялото му лице и хлътнали
очи разбрах, че е дълбоко разстроен. Той влезе и седна. Неговата
гордост и наслада — гривата му от дълга черна коса — падаше по
лицето му. Дори не понечи да я приглади назад, както обикновено я
носеше. Аз много го харесвах, понеже беше по-възрастната версия на
моя приятел от Лос Анжелис с тежките си черни вежди, проницателни
кафяви очи, квадратна челюст и дебели устни. Горната му устна
отвътре сякаш имаше втора гънка, която при определена усмивка
създаваше впечатлението, че е двойна. Той обичаше да говори за
формата на носа си и казваше, че е „нахален“ нос, който обича да се
пъха навсякъде. Смятах го за безкрайно самоуверена И мнителна
личност. Той самият твърдеше, че при неговата професия тези качества
са плюс.
— Какво се е случило ли?! — повтори той троснато, а горната му
двойна устна потреперваше. — Може да се каже, че тази вечер ми се