Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

случи всичко.
Той седеше на стола със замаян и объркан вид и явно не можеше
да си намира думите. После стана, отиде до кушетката и се стовари на
нея.
— Не ми стига, че нося отговорност за пациентите си —
продължи той, — за субсидирането на изследванията за жена ми и
децата, ами сега към всичко се стовари и още едно шибано бреме. Но
най-миого от всичко ме вбесява, че сам съм си виновен, аз самият
излязох такъв глупак да се доверя на една тъпа курва!
— И да ти кажа, Карлос — продължи той, — няма нищо по-
гадно, противно и шибано до повръщане от женската безчувственост.
Ти знаеш, че не съм женомразец. Но в момента ми се струва, че всяка
една женска си е само курва и нищо друго! Двулична и долна!
Не знаех какво да кажа. Цялото му словоизлияние не се
нуждаеше нито от потвърждение, нито от оспорване. А и без това не
бих посмял да му противореча — не разполагах с нужните средства.
Бях много уморен и ми се спеше, а той продължаваше да говори така,
сякаш животът му зависеше от това.
— Ти нали познаваш Тереза Манинг? — попита ме той с остър,
обвинителен тон.
За миг си помислих дали не ме обвинява, че имам нещо с
младата му, красива студентка-секретарка. Но без да ми остави време
за отговор, той продължи:
— Тереза Манинг е задник. Тъпанарка! Глупава, нагла жена, без
някакъв друг интерес в живота, освен да се чука с всеки, който е поне
малко известен и прочут. Мислех я за интелигентна и чувствителна.
Мислех, че в нея има нешо — известно разбиране, съчувствие, нещо,
което човек би пожелал да сподели или да запази като скъпоценност
само за себе си. Не знам, но поне такава представа беше създала у мен,
а всъщност се оказа развратна и покварена, нещо повече —
неизлечимо вулгарна.
Докато той говореше, започна да ми се очертава странна картина.
Психиатърът явно току-що бе имал неприятно изживяване със
секретарката си.
— Още от деня, когато постъпи на работа при мен — продължи
той, — разбрах, че я привличам сексуално, но тя никога не заговори на
тази тема. Всичко беше само намеци и погледи, дявол да я вземе! И