Европейският съюз си поставя амбициозната задача да приведе в дейс-
твие „триъгълника на знанието“^106 – изследвания, образование, инова-
ции, което означава създаване на нови знания чрез изследвания, транс-
фера им чрез образование и тяхното прилагане чрез иновации.
Европейският съюз изостава от своите основни партньори и конку-
ренти (САЩ, Япония, Южна Корея) по редица показатели на икономи-
ческо развитие, което превръща ускоряването на растежа и производи-
телността в негов основен политически приоритет (Фигура 3.1.). САЩ,
Япония, Южна Корея показват по-добри резултати в сравнение с тези
на ЕС по показателите: разходи за НИРД, сътрудничество между пуб-
личния и частния сектор, патенти, образователни постижения. Бизнес
секторът в тези страни инвестира повече в научни изследвания и ино-
вации. Европа продължава да има по-добро иновационно представяне
от това на Австралия, Канада и всички страни от БРИКС (Бразилия,
Русия, Индия, Китай и Южна Африка).
Фигура 3.1. Иновационното представяне на Европа
в световен мащаб107, 108(^106)
Приносът на висшето образование към заетостта и растежа може да се подсили чрез
тесни и ефективни връзки между образованието, научните изследвания и иновациите –
трите страни на „Триъгълника на знанието“.
(^107) Иновационното представяне на Европа е оценено на база 12 индикатора със скала на
представяне от 0 до 1. Представените резултати са за периода 2007 – 2014 г.
0.077
0.176
0.190
0.194
0.301
0.405
0.457
0.613
0.702
0.746
0.759
0 0.2 0.4 0.6 0.8 1
Южна Африка
Индия
Русия
Бразилия
Китай
Австралия
Канада
ЕС
Япония
САЩ
Южна Корея