тен резултат, който може да се използва; Процесност – иновацията се
разглежда като процес, включващ логически обособени, но свързани
фази, дейности и операции; Положителна оценка от пазара или тър-
говска реализация – фактическата оценка на новостта и на нейния но-
сител се получава от клиентите (пазара); Установим материален или
нематериален резултат от въвеждането на новостта – трябва да бъде
възможно установяването на резултата от развитието на новата идея“
(Петров, 2008, p. 373 – 374).
От направения обширен литературен обзор върху същността на по-
нятието „иновация“ могат да се направят изводи, които да подпомогнат
дефинирането на неговата същност за целите на емпиричното изслед-
ване. Може да се твърди, че иновацията е създаването на напълно нови
продукти, процеси, маркетингови и организационни методи или вна-
сянето на подобрения в съществуващи такива. Тя се определя като
средство за промяна, в отговор на промени във вътрешната или външ-
ната среда на фирмата, което създава адаптивно поведение и конку-
рентно предимство на фирмата. Иновацията не е еднократен акт, а
процес. По отношение на нейното възникване иновацията се поражда
от възможност. Тя е начинът, по който организацията реагира на въз-
никналата възможност. За да се превърне в иновация, един нов или по-
добрен продукт, процес, маркетингов метод, организационен метод
трябва да бъде внедрен на пазара или вътре в организацията. В ли-
тературата съществуват различни интерпретации на понятието „внедрен
на пазара“. Когато се говори за иновация, която е породена от пазарна
възможност, много е важно тази иновация да бъде фокусирана върху
нуждите на клиента. Иновацията има стойност, която носи ползи, реша-
ва проблеми, осигурява благоприятни възможности за тези, които я из-
ползват. Удовлетворяването на нуждите на клиента заема централно
място в усилията, насочени към създаването на иновация.
kozludzhova
(kozludzhova)
#1