Зад всяко действие се крие някакъв възглед
Винаги, когато се питате защо сте направили дадено нещо, потърсете възгледа, станал
причина за това.
Възгледите ви карат да правите неща, които иначе бихте сметнали за глупави. Възгледът не е
глупост. Той просто е възглед. Променете го - и ще промените поведението си.
Повечето хора не осъзнават, че поведението им се дължи на техните възгледи. Те обвиняват
другите - президента, икономиката, роднините си, приятелите, детството и т. н. Лесно е да хвърляш
обвинения. Така се бяга от поемането на отговорност.
Като осъзнаете, че цялото ви поведение е породено от даден възглед, ще можете да си изберете
по-добри възгледи. Освен това ще ви помогне да разберете другите.
Върнете си самоуважението: превърнете мислите си от отрицателни в положителни.
Д - р Джо Рубино
Като човешки същества ние по природа сме великолепни. Притежаваме способността да
преодоляваме препятствия, да постигаме значими успехи, да уважаваме най-големите ценности, да
бъдем щастливи и да даряваме дарбите си на другите. С две думи, можем да поемем отговорността
да живеем живота си най-добрия начин. За съжаление в хода на преодоляването на житейските
препятствия съзнанието ни често забравя за тези факти. От самото си раждане минаваме през безчет
преживявания, които могат или да засилят самоуважението ни, или да го подкопаят. Процесът на
накърняване на самоуважението започва с някоя простичка мисъл, че в едно или друго не сме на
нужната висота. Смятаме се за различни и несъвършени в някаква степен. Решаваме, че не се
вписваме в средата. От този момент насетне животът ни се развива в съответствие с тези наши
очаквания. Те са пряко свързани с това, какво мислим за себе си. Или сме достойни за всички хубави
неща, които животът е в състояние да ни предложи, или заслужаваме мъки и страдания, защото сме
недостойни.
Когато съдим за себе си прекалено строго, ние драстично намаляваме способността си да се
чувстваме достойни за любов и да постигнем успеха и благата, които светът пази за най-ценните
хора. Като действаме, водени от мисълта, че ни липсва онова, което е необходимо, за да постигнем
пълноценна връзка, материално богатство и щастие, ние отприщваме именно нещата, от които се
страхуваме най-много. Самоуважението ни коварно продължава да намалява и ставаме неспособни
ефикасно да направляваме живота и благополучието си. Безнадеждността се загнездва у нас като
плевел и убива духа ни. Мисълта, че сме недостойни води в порочен кръг до постижения,
съизмерими с тези наши очаквания, и наново увеличава чувството, че сме недостойни. Колкото
повече намалява нашето себеуважение, толкова по-малка става вероятността да действаме така, че
положителните резултати да повишат накърненото ни самоуважение.
Ключът за обръщане в обратна посока на процеса на съмнения се крие в това, да черпим сила и
самочувствие от думите и постъпките на другите, вместо да ги тълкуваме негативно и така да се по-
тискаме и да се чувстваме непълноценни. Трябва да станете вещи в това, да разграничавате фактите
от тълкуванията.
Твърде често ние подменяме нещата, казани или направени в действителност, с личното
значение, което придаваме на тези събития. Хората, които страдат от ниско себеуважение, имат
по-голя- ма склонност да търсят отрицателни обяснения за нещата, които им се случват. Важността,
която те придават на съответните събития, за тях има отрицателна окраска дори тогава, когато това
е напълно погрешно. Тези вредни тълкувания незабавно водят до гняв, тъга или страх. Тези чувства
бързо ни стават присъщи и водят до фалшиво усещане за сигурност. Въпреки че не обичаме да се
чувстваме ядосани, тъжни или уплашени, ние непрестанно измисляме оправдания за събитията,
които ни водят до подобни настроения. Непрестанно подменяме фактите с тълкуванията. Колкото
по-силни стават емоциите, толкова повече се увеличава склонността ни да придаваме неправилни