УВОД
Колко рядко се случва в живота да откриеш книга, в която всяка идея е смислена и всяка дума
звучи правдиво! Точно това имах щастието да открия в новата книга на Джо Витале „Животът.
Инструкции за употреба“. Сигурен съм, че и вие ще се изпълните с дълбока признателност за труда
на автора, когато вземете присърце безценните напътствия в книгата. От всяка страница можете да
научите нещо стойностно.
Когато започнах да пиша книги, един от обетите, които дадох пред себе си и света беше, че
никога няма да пиша за метод или принцип, за който лично не съм се убедил че действа и е полезен.
След като прочетох „Животът. Инструкции за употреба“ ми стана ясно, че и Джо Витале е дал
подобен обет. Той е особено важен в днешната обсебена от медии действителност, изпълнена с
много глупости, претендиращи да бъдат истина. Преди повече от трийсет години, докато готвех
своя докторат по терапевтична психология в Станфордския университет, всяка поредна среща със
специалист, който няма личен опит върху процесите, за които дава съвети, ме изпълваше с все
по-голямо неудовлетворение. Обичайното оправдание беше, че това е необходимо, за да се запази
безпристрастност. Посланието винаги гласеше: „Прави какво- то казвам, а не каквото върша."
Мъдростта, с която е пропита книгата на Джо, произтича от другата страна на спектъра. В нея няма
- и сдава Богу! - безпристрастност, тя представлява концентрирана практическа мъдрост от живот,
живян в разгара на събитията; мъдрост, която помага на хората в решаването на реални проблеми.
Докато четях синтезираните истини в „Инструкциите“, непрестанно at мислех: „Аз самият съм
казвал абсолютно същите неща на своите пациенти!“ През последните 25 години със съпругата ми
сме работили с над 20 000 индивидуални пациенти и с близо 4 000 двойки, така че сме усвоили
златните зрънца истина, които Джо разкрива. Понякога стигахме до истината по трудния начин,
като първо опитвахме точно обратното. Най-голя- мата ми мечта, свързана с книгата, е, че ще спести
на читателите болката да усвоят някои от уроците й от личен опит.
Бъкминстър Фулър, един от идолите на моята младост, много ценеше допускането на грешки.
Казваше, че една от основните причини да запази изобретателността през целия си дълъг живот е
тази, че е допускал повече грешки, отколкото всеки друг човек, когото познава. Но ако човек вни-
мателно се вслушаше във възгледите на Бъки за грешките, ставаше ясно, че той изобщо не вярваше
в тяхното съществуване. Онова, което той определяше като „грешки“, всъщност бяха житейски
уроци, от които да си извлече поука. Именно нашата способност да се учим ни помага да не по-
втаряме до безкрай едни и същи житейски уроци. Повишавайте способността си да се учите,
казваше Бъки, и грешките, които правите, ще стават все по-висококачествени.
От това ръководство става ясно, че Джо Витале е научил много от живота. Той изразява зна-
нията си с изящна простота, така че всеки, който чете тези мъдрости, незабавно да може да ги при-
ложи. А освен всичко останало, това е една наистина забавна книга. Годишно за оценка през мен
минават няколкостотин книги (и в 99% от случаите получават отрицателно мнение), така че мога да
оценя забавния елемент, който Джо вплита в дълбоката мъдрост на книгата. Като цяло „Животът.
Инструкции за употреба" е мъдро, полезно и забавно четиво, което на драго сърце препоръчвам на
всеки, който се стреми към по-богат и пълноценен живот.
Д - р Гай Хендрикс, автор на
Да живеем съзнателно, Корпоративни тайни и
(в съавторство с д - р Катлийн Хендрикс) Да обичаме съзнателно
Основател на Кръга на духовното кино и на Кръга на преобразяващите книги
БЛАГОДАРНОСТИ
Идеята за тази книга дойде от Мат Холт от издателството „Джон Уайли и синове“, мой
редактор, а вече и скъп приятел. За мен е чест, че той се обърна към мен. Асистентката ми Сюзан
Бърнс ми помогна да сглобя книгата и се грижеше що-годе да запазя разсъдъка си по време на
писането й. Приносът за редактирането е на Марк Уайзър. Подкрепяше ме и групата умни глави -
Крейг Перин, Синди Кешман, Пат ОЪрайън, Бил Хиблър, Нериса Одън и Джилиан Коулман-Уилър.
Нери- са, моята любима, се грижеше за котките и кучето Улфи, за да се съсредоточа върху писането.
Задължен съм на много хора, чиито имена отбелязвам в книгата, за предоставените идеи и статии.
Изказвам благодарност на екипа на „Джон Уайли и синове“ - Шанън Варго, Кейт Линдзи и Кевин
Холм - за това, че направиха от нея произведение на изкуството. Простете ми, ако съм пропуснал
някого. Много съм благодарен за единните ви усилия и съм много впечатлен от крайния резултат.