работата си, детето му да е направило нещо лошо или да му е прилошало.
И при вас с същото - имате своите лоши дни, имате премеждия, с които трябва да се
преборите, за да се поучите и израснете.
Искате останалите да проявят разбиране към живота ви, но трябва и вие да проявите разбиране
към живота на другите.
Взаимното разбиране може да донесе мир на този свят.
Да провалиш живота си
Бил Харис
Сто и един пъти се провалях в усвояването на житейските уроци, преди да разбера защо става
така. Най-често се издънвах при интимните връзки.
Аз изцяло съм копие на баща си и поведението ми е като неговото. Бях тригодишен, когато
майка ми се разведе с него, защото вече не можеше да го понася. Докато растях, непрекъснато ми
повтаряше: „Същият си като баща си - никоя жена няма да те изтърпи."
Тогава не го знаех, но тези дълбоко вкоренени убеждения се проявяваха в действителността. В
резултат на това непрестанно се влюбвах в жени, които сякаш бяха специално създадени да ми
помогнат да потвърдя, че майка ми е била права. Драмата се развиваше по два начина. Или в мен се
влюбваше жена, която не можеше да се грижи за мен поради някакви свои проблеми, притесняваше
се, когато трябваше да проявява интимност и беше насъбрала много гняв срещу мъжете, или ако по
някаква случайност бивах привлечен от някоя емоционално стабилна жена, намирах начин да я
подлудя със собствените си емоционални проблеми.
Вече възрастен, разиграх този сценарий поне двайсет пъти. Срещах и непрестанно се влюбвах
в практически една и съща жена, само че всеки път с различно тяло. С малки изменения историята
следваше една и съща сюжетна линия и всеки път завършваше по един и същи трагичен начин.
Най-сетне, в опит да отстраня емоционалните си проблеми, се научих да медитирам.
Впоследствие започнах да го правя с много ефикасната аудио технология „Холосинк“ която сега
предлагам чрез компанията си „Сентърпойнт Рисърч Инститют“. Медитирах всеки ден в
продължение на няколко години и така развих у себе си по-дълбоко осъзнаване за това какво съм
правил и как съм пораждал провалите във връзките си със жените.
Виждах целия процес на забавен каданс - от първия порив на привличането, през танца на
ухажването, до появата на различни, но взаимосвързани емоционално неадекватни начини на по-
ведение от моя страна и от тази на партньорките ми и, в крайна сметка, до жестоките и нещастни
раздели. С все по-голям успех можех да се отдръпвам от случващото се и да го разглеждам с повече
яснота. Забелязах, че се случват две неща. Първо, ставаше ми все по-трудно да проявявам предиш-
ния безграничен ентусиазъм за цялото упражнение. Някак си, като гледах целия процес отстрани и
го осъзнавах по нов начин, при това предварително знаейки как ще завърши, ми беше много трудно
да продължавам.
Второ, разбрах, че чувството на дълбоко привличане, за което преди винаги мислех, че значи:
„С тази кандидатка можеш да постигнеш някаква романтична връзка", изобщо не е означавало това.
Това чувство в действителност означаваше. „Тази жена ще ти докаже, че майка ти е била права - ни-
коя жена няма да може да те изтърпи."
Да видя нещата в тази нова светлина за мен беше разтърсващо душата преживяване. В резул-
тат открих, че вече не реагирам по предишния начин на чувството за привличане. Вместо това съ-
умявах да видя как то се поражда в мен и, след като вече знаех докъде ще ме доведе, го оставях да
изчезне.
По ирония на съдбата твърде скоро способността ми да наблюдавам това чувство, а не да
действам, подвластен на него, ми помогна в мен да се влюби една напълно различен тип жена. Тя
беше мила, любяща и грижовна и при нея сюжетът се разви по нов начин. И днес съм щастливо
женен за прекрасна жена, която много ме обича.
От тази история научих няколко урока, които наистина бих искал да усвоя преди трийсетина
години. Първият: нещата, в които вярваме, наистина създават обстоятелствата и събитията в живота
ни. Не беше вярно, че никоя жена няма да ме изтърпи, но понеже твърдо бях убеден в това, го