Животът – инструкции за употреба, Джо Витале

Израснах в семейство от средната класа, в което се ценеше доброто образование и очакванията
бяха много високи. Аз приемах това напълно и безпрекословно. Сестра ми стана фармацевт, а брат
ми - адвокат, като повечето разноски плащаше баща ни. Двамата с него не се погаждахме много,
макар че аз се стараех. Старателно изкарах две години в колеж, след което прекъснах, защото не ми
беше присърце. Тогава не знаех кое е следващото нещо, с което искам да се занимавам, но бях
убедена, че това не е получаването на диплома на всяка цена. В живота ми имаше човек, който с
готовност искаше да покрие значителна част от разноските, само и само да продължа образованието
си. Бях му благодарна, но това не попречи на решението ми да прекратя следването си.
Винаги съм вярвала, че мога да направя всичко, което пожелая, и да постигам успех, стига да
правя това, което очакват от мен. В моя живот това се оказа вярно. Избрах да се запиша на вечерен
курс в „Мерил Линч“, когато бях на деветнайсет, защото фондовият пазар ми беше много интересен.
Влюбих се, омъжих се и се преместих да живея в Нейпълс, Флорида. Бях чертожничка към
Министерство на транспорта и работата никак не ми допадаше. Започнах да преглеждам обявите за
работа. Бившият ми съпруг намери една обява, в която се търсеха двама борсови агенти.
Изискването беше кандидатите да са опитни и поне на 40 години. Имах огромно желание да
кандидатствам за тази длъжност и да получа работата. Току-що бях навършила 25 и нямах грам
опит, но бях изпълнена с ентусиазъм. Още помня събеседването за работа, сякаш беше вчера.
Предложиха ми да започна, като заплатата ми беше наполовина по-ниска от тази, която получавах в
момента, но аз бях безкрайно щастлива. Останалото е история. Започнах да работя нещо, което
истински харесвах. Живеех, хранех се и дишах с професията си. Пет години по-късно станах борсов
агент, във времена, когато само 2% от хората в гилдията бяха жени. Тогава не знаех нищо за
интуицията. Не знаех, че това устройство за самонасочване много пъти ме е насочвало по правилния
път. Спомням си един от примерите, при който посъветвах клиента да купи акции, защото имах
хубаво предчувствие за сделката и бях извършила необходимите проучвания. Той направи добра
печалба и продаде пакета. След време поиска да го изкупи обратно. Нямах добро предчувствие и го
посъветвах да изчака. Клиентът въпреки това сключи сделката. Цените на акциите паднаха и
изобщо не достигнаха първоначалната си продажна цена.
Колко пъти сте казвали: „Знаех си, че ще стане така?“ Колко пъти сте казвали: „Знаех си, че не
трябваше да го правя?“ Ако сте като мен, списъкът ви сигурно е доста дълъг. Бяха ми необходими
дълги години и много опит, за да се науча да се доверявам преди всичко на напътствията, получа-
вани от Господ.
Наскоро преживях нещо, което ме накара да разбера, че има хора, които умеят да лъжат така
добре и убедително, че могат да минат тестовете на детектора на лъжата. Не се шегувам. Такива
хора са много чаровни. Човекът, с когото се сблъсках, не включи обичайните ми предупредителни
сигнали. Единственият начин, повтарям: единственият начин, който да ме убеди, че той лъже, бе да
проверя вътре в себе си. Аз съм най-голямото дете и това ме прави героят в семейството; но това
означава също, че мога да съм и ужасно тъпа, когато трябва да „изям калая“. Случаят беше точно
такъв. Благодарение на него станах майстор в изкуството да се доверявам на инстинктите си - нещо,
което никога вече няма да забравя. Това, което научих от преживяното беше, че връзката ми с
Господ и получените напътствия са нещо неоценимо. Прочетох книгата на Марта Стаут за
патологичните лъжци „Социопатът, който живее в съседство". Авторката над 20 години е проучвала
подобни хора и твърди, че единственият начин да не бъдете измамени от тях е да ги познавате от
доста време. Струва ми се, че това е много голяма загуба на време и енергия. Да се доверя на
напътствията на Господ е много по- бърз начин и оттук насетне ще прибягвам до него винаги,
когато срещна подобен човек.
Когато говоря пред слушатели винаги казвам, че за една мравка скалата прилича на планина, а
за един човек, висок към метър и осемдесет, скалата си прилича на скала. И двамата са прави -
всичко е въпрос на перспектива. Когато попитате някой човек за мнението му, получавате неговата
гледна точка или версия. Всеки успял човек се доверява на интуицията си - при това колкото по-
успял е, толкова по-често го прави. Има случаи, когато сте направили необходимите проучвания и
сте събрали всички факти. Допитали сте се до хора, които могат да ви дадат полезни напътствия и на
чиито съвети вярвате. Съзнавате, че сте сторили всичко необходимо, за да определите какви точно
действия да предприемете - действия, които изглеждат очевидни и логични, - но въпреки всичко
имате усещането, че не е дошло времето да сторите дадено нещо или трябва да направите нещо
по-различно. Чувствам, че всеки, който чете това, ще разбере точно за какво говоря. От личен опит