нията си. Днес те се изразяват в луксозна спортна кола, която струва 90 000 долара.
Нещата започват да стават прекалено странни. Случките ми напомняха за преживяванията с
Брус Бартън и П. Т. Барнъм. Нямам представа дали призраците на тези велики мъже наистина
контактуваха с мен, или не, но трябва да признаете, че синхронността на събитията, довела до
написването на новите ми книги беше твърде необичайна. Нищо чудно, че съм поклонник на Род
Сърлинг, с когото се запознах в юношеството си. Аз живея в Зоната на здрача.
Не знам защо Невил контактува с мен. Навярно просто за да събуди спомен за посланията си и
да ги представи пред нова публика (тоест пред вас). Ще ме уведоми за това довечера или утре. Знам,
че ще му хареса идеите му да бъдат представени, затова изложих някои от тях в Мрежата на адрес
http://www.AttractANewCar.com.
Има и още по-голяма поука. Радостта от живота е в това да следваш радостта. Имам предвид
следното: дали ще обърна или не внимание на съвпаденията, довели до написването на нова книга,
не е толкова важно. По-важна е възбудата от това, че действам под тяхно влияние. Приключението е
в пътешествието, а не в крайната му цел. Тя е просто почивка преди следващото пътешествие.
Предприемате ли нещо, щом получите знак, дори когато нямате представа докъде ще ви до-
веде той? Ако го правите, животът ви ще е изпълнен с веселие. И дори може да срещнете някой и
друг призрак.
Не се стремете към съвършенство
Стремежът към съвършенство ще ви попречи да постигате резултати. Осъзнайте на момента,
че съвършенството е относителен термин. Това, което за вас е съвършено, за някой друг е дефектно;
онова, което хората намират за съвършено, според вас може да е абсурдно. Това е въпрос на гледна
точка.
Дайте най-доброто от себе си и оставете нещата така. Историята ще отсъди как сте се
справили. Тя твърде често забравя и прощава на всички ни.
Радвайте се на пътешествието. То е съвършено такова, каквото е. Всичко е наред.
Съвършено такова, каквото е
Джон Бъртън
Бяха ми необходими НЯКОЛКО десетилетия, за да осъзная, че в живота нищо не е съвършено, с
изключение на всичко. Нека ви обясня. Дълги години страдах от „дислексична логика“ по
собственото ми определение, като разменях местата на причина и следствие. Всъщност с времето
разбрах, че няма такова нещо като причина, но за това - някой друг път. Подобно на мнозина и аз
дълго мислех, че трябва да се държа по определен начин или да постигна определено ниво на успех,
за да придобия чувство за собствено достойнство. Вярвах, че за да се отърва от натрапчивото
чувство за малоценност или несъвършенство, просто трябва да направя възможно най-добрия избор
и да се държа по възможно най-добрия начин. В най-добрия случай собственото достойнство щеше
да е нетраен страничен продукт, следствие от тези съвършени действия. Преследването започна!
Естествено, успехът беше отчайващо непостоянен. Така само засилвах усещането за пропукващо се
собствено достойнство и още повече се навивах да продължавам гонитбата.
Дълги години понасях преследването на достойнство; терзаех се от вътрешните си битки;
търсих отговори от приятели, книги и професионалисти, а накрая преживях нещо, което би могло да
се определи като прозрение. Разбрах, че ценните ми качества всъщност предшестват всяка моя
мисъл и постъпка. Това промени всичко. Преосмислях по нов начин нещата за себе си, за живота и
за другите. Не промяна на парадигмата, а нейно разширение. Разширение на усещането, сякаш бу-
лото, което закрива възприятията ми, е вдигнато. Знаейки, че ценните ми качества пораждат мисли
и постъпки, аз се освобождавам от стремежа към съвършенство. Защото и аз, и вие, и всички сме
вече съвършени, от самото начало на живота ни. Наистина ми се щеше да бях научил това много