отдавна. Представям си колко различни би бил житейските ми избор. При все това, слрд като вече
съм осъзнал и преживял изначално съществуващите ми достойнства, съжалението ми отслабва.
Като аналогия за това, че достойнствата ви винаги съществуват, си представете луната на нощ-
ното небе. Понякога вдигате поглед към обсипаното със звезди небе и виждате само тънък сърп.
След някоя седмица поглеждате нагоре и виждате светъл полумесец. Най-сетне виждате и пълно-
луние. Ако не знаехте как стоят нещата, бихте се заклели, че луната се свива и разширява в течение
на месеца. Но много добре ви е известно, че нейният размер си е един и същ, нощ след нощ. Про-
меня се осветената част на луната, но тя си остава с еднаква големина. Същото е положението с вас
и ценните ви качества. Променя се единствено начинът, по който ги долавяте.
Аз не съм съвършен и никой човек не е съвършен, но въпреки това ние сме съвършено създа-
дени. Самата ни същност произлиза и е създадена от съвършенството. Иначе не бихме могли да
съществуваме. Ежедневното осъзнаване, усещане и потвърждаване на това ми напомня, че притежа-
вам неизменни и неоспорими достойнства. Имам право на всякакъв избор - от това достойнствата
ми няма да бъдат застрашени. Повечето, да не кажа всички грешни избори в живота, подценяването
на себе си и на другите са породени от убеждението, че нямаме или вече сме изгубили ценните си
качества. Ако се уверим в тяхното наличие преди предприемането на дадено действие, естествено
ще достигнем до положителен и конструктивен избор. За себе си вече съм сигурен, че аз, вие, всяко
дръвче и стръкче трева, всяка дъждовна капка и снежинка са съвършени такива, каквито са.
Разсъждения върху непубликувания ръкопис „Митът за първородния грях: Спомен за пър-
вичното единство" от Джон Бъртън
Начинът, по който се чувствате, наистина има значение
Манди Евънс
Много хора категорично не желаят да обърнат внимание на чувствата си. Не искат да ги
усетят. Не искат да говорят за тях. Често си пожелават чувствата им просто да ги напуснат.
Нищо чудно. Ако сте човешко същество, израсло на планетата Земя, вероятно отрано сте
научени, че изразяването на чувствата води до проблеми. Когато сте били във втори клас, пробвали
ли сте да пищите, да се заливате от смях и да скачате от радост в класната стая? Или по време на хра-
нене?
Докъм трети клас повечето от нас са разбрали, че е безполезно да показваме на учителя, че сме
му сърдити, че сме съкрушени, защото по време на междучасието сме останали извън играта, или че
сме напълно разочаровани, защото не сме в състояние да разберем делението на големи числа. На-
учили сме се да крием, преодоляваме, потискаме, потушаваме и умъртвяваме чувствата си по всеки
възможен начин, дори това да ни е коствало големи количества алкохол, наркотици или десетки
безсмислени телевизионни програми. Ден след ден сме запомняли все повече правила за подходящи
емоционални реакции и сме научавали все по-малко за свободата на чувствата.
Въпреки това чувствата не спират да прииждат. През първата част от живота мислех, че мога
да променя начина, по който се чувствам, като променя заобикалящите ме обстоятелства. Повечето
мои познати са усвоили същия подход. И се започва безкрайната борба за усъвършенстване на всич-
ко! Отслабване, печелене на повече пари, купуване на по-добра кола, търсене на истинската любов,
освобождаване от старата истинска любов, преместване в по-голяма къща.
Ето един урок, който според мен трябва да научим отрано: начинът, по който се чувствате, на-
истина е от значение. От вас зависи как ще се чувствате.
Преди да предприемете ход, с който да промените живота си - с надеждата, че ще се
почувствате по-добре, - първо винаги осмислете чувствата си. Ако в гнева си решите да напуснете
работа или да се разведете, осъзнайте гнева си. За какво става дума? Защо се чувствате по този
начин? Преди да започнете диета, да напуснете града, да си купите нова кола или да се ожените, за
да спрете емоционалната болка, първо трябва да осъзнаете чувствата си. След това може все така да
искате да отслабнете, да имате въпросната кола или да създадете ново приключение, но това вече
ще е напълно различно преживяване със съвсем друг изход.
Защото, независимо дали това ни харесва, чувствата са ракетното гориво на проявите ни.
Казват ни го хора, които преподават техники на визуализация за преодоляване на сериозни болести.