Прошката не е свързана само с хората. Понякога ние трудно да простим на нещата около нас.
Беше време, когато се будех стреснат и ядосан на целия свят. Да започнеш деня си с пораженческо
или войнствено настроение е доста стресиращо. Вероятно съм се притеснявал за сметките или съм
бил ядосан за някаква беда или друга случка, която ми се е струвало, че не мога да контролирам.
Когато открих прошката, бързо научих, че опрощаването е процес. Не можех да кажа:
„Прощавам“, и да забравя. Много от погрешните убеждения, които носех в себе си, бяха дълбоко
вкоренени, затова непрестанно трябваше да си напомням да ги отхвърлям. Казвах: „Прощавам ти и
се освобождавам от теб“ и си представях лицето на човека, срещу когото таях горчилка. Усещането
беше страхотно. Хората продължаваха да си живеят живота, но вече и аз бях свободен да живея моя.
Следващата стъпка беше да простя на света около себе си. Изведнъж престанах да обвинявам
целия свят за собствените си нещастия. Задръстванията се случват. Дъждът се случва. Всичко това е
част от живота. Когато станах приятел със света (като престанах да му се сърдя), светът ми върна
жеста, като стана щедър към мен. Тогава започнах да разбирам успеха, защото осъзнах, че той не
отива при егоистичните хора. Да не простиш е много егоистична постъпка. (Ако си мислите, че
притежанието на пари е успех, намерете богат човек, който не умее да прощава, и ще откриете, че
богатството за него не е нищо повече от луксозно нещастие.)
Най-сетне, след цялото опрощение което дадох, се натъкнах на най-великия подарък. Простих
на себе си! Научих, че мога да се обичам и да си прощавам това, че не съм съвършен. Някога бях
враг на самия себе си. Сега се радвам на живота и получавам в замяна още повече - особено когато
съм приятел с отражението, което виждам в огледалото.
Джереми Ликнес е здравен инструктор, лектор по мотивация и писател. Научил се е да си про-
щава в процеса на отслабване с цели 30 килограма. Впоследствие Джереми става квалифициран
инструктор по фитнес и специалист по здравословно хранене. Специалист е в подпомагането на
хората да се освободят от мисли, водещи до наднормено тегло и затлъстяване. Вижте уеб
страницата http://www.NaturalPhysiques. com.
Логиката не съществува
Логиката не съществува. Това, което наричаме логика, е просто рационализиране^1. В крайна
сметка обосновка, напълно логична за един човек, може да се стори лишена от всякакъв смисъл за
друг. Ако логиката действително съществуваше, ние всички щяхме да сме на едно мнение. Но не е
така. Не купуваме еднакви коли, дрехи или къщи, нито гласуваме за едни и същи политици, нито
изповядваме еднаква философия за живота. Въпреки това имаме абсолютно логични причини за
всичко, което правим, казваме и в което вярваме.
Нещо подобно е със даването. То противоречи на логиката. Когато давате нещо, вие навлизате
във висш духовен закон. Не ви остава нищо друго, освен да дадете, да чакате и да получите. Това
изглежда малко странно. И отново, това не е логично. То е интуитивно. Духовно. То е присъщо на
начина, по който действа вселената. Всичко, което трябва да направите, е да се отдръпнете и да го
оставите да стане готово.
Ще ви разкажа една история, за да онагледя мисълта си. Някакъв човек прочел една от
последните ми книги, „Най-голямата тайна за печелене на пари в историята", и решил да опита
номера със даването. Видял комплект касети, за който знаел, че негов приятел иска да притежава.
Купил касетите и ги подарил на приятеля си. Това била добра постъпка. Нещата можели да спрат
дотук. Но после въпросният човек получил работа, която му носела над 117 000 долара.
Как е възможно това?
Не е възможно, ако разгледате тази случка от логическа гледна точка. Един разумен човек би
казал, че даването няма нищо общо с получаването.
Но какво ще стане, ако изхвърлите логиката през прозореца?
Да разгледаме друг пример. Друг човек прочел книгата ми и започнал да дава. Написа ми
следното: „Седмичният ми доход се увеличи миналата седмица със 113%. Това е най-добрата ми
(^1) Термин в психологията, обозначаващ измислянето на логическо оправдание за решение, действие или бездействие, до които индивидът
вече е стигнал чрез друг ментален процес.