От лудория до гняв
Марк Джойнър
Когато бях млад пънк рокер в Рино, щата Невада, един от героите ми беше местна легенда на
име Тони Болницата. Наричахме го Болницата, защото поради лудешкото му каране на скейтборд и
но- мерата със сърф постоянно влизаше и излизаше от нея.
Веднъж той дойде вкъщи, за да го подстрижа. (Пънкарската прическа не е нещо сложно и ние
си я правехме един на друг.) Тони ме помоли да оформя на главата му думата rage (ярост), а на мен
по недоглеждано не ми остана място за последната буква и остана само rag (лудория). За миг си
помислих, че Тони ще ме ступа - а той наистина не знаеше какво е страх, - затова колебливо му връ-
чих огледалото.
Той се огледа и каза: „Лудория. Супер. Лудория“, стана, взе си скейта и започна да го кара
пред дома ми.
Тони не знаеше що е страх, но не беше лош човек. Имаше голямо сърце и беше влюбен в живо-
та.
Някой друг щеше да се разсърди или притесни, но Тони просто го обърна откъм добрата му
страна, стана и продължи да си кара скейтборда.
Тази случка ми повлия много дълбоко. Аз никога не съм бил толкова непосредствен и
вътрешно свободен, макар да съм се стремил към това всеки ден от живота си.
Впоследствие разбрах, че Тони се е пристрастил към хероина. Зарибил и приятелката си, която
починала след свръхдоза.
В деня на първата годишнина от смъртта й Тони се самоуби.
Беше време, когато мислех, че тайната на живота е да живееш със страст и да не позволяваш
нищо да ти повлияе, но явно Тони беше отишъл твърде далеч. Или може би на неправилното място.
В този смисъл съм изкушен да изпадна във философски разсъждения относно това как
страстите ни лесно могат да породят както разруха, така и съзидание. Мога да се обърна към
златната среда и да проповядвам баланс, но нима това е нещо друго, освен самоуспокоително
бръщолевене?
Няма да претендирам, че съм разбрал как и защо с Тони се случи така. За вашия живот е важно
да знаете, че стана така. Нищо повече.
Марк Джойнър е интернет знаменитост и автор на бестселъри. Последната му книга се казва
„Неустоимото предложение“^2. Вижте страницата http://www.mrfire.simpleology.com.
Луда мъдрост
Блеър Уорън
Преди всичко осъзнайте, че никой никога не е правил велико нещо. Нито е писал велик роман,
нито е рисувал велика картина, нито дори е сготвил велико ястие. Всичко, което правим, ако то
изобщо може да бъде определено като велико, трябва да бъде определено като такова след факта, а
не по време на самото му създаване. Нещо повече, други хора му лепват етикета велико.
Ето какво имам предвид. Изкушаващо е да мислим как хората, създали велики произведения
на изкуството, са знаели, че го правят. И че тяхното преживяване при създаването сигурно
драстично се различава от нашето собствено. Всъщност Хемингуей просто е редил думи върху
хартия, една след друга, точно като нас. Микеланджело е полагал щрих след щрих, точно като нас.
Творбите им са станали велики, след като са били завършени и други хора са ги определили като
велики.
На мен тази мисъл ми действа много освобождаващо, когато изпитам разочарование от
(^2) Издадена на български език от изд. „Изток-Запад“ - Б. ред.