По същия начин, по който сте се научили да ходите, вие се учите да вършите всичко.
Правите няколко опита. Пристъпвате крачка- две, залитате, падате. И отново се изправяте.
Това е истинската тайна: отново да се изправите.
Докато можете да го правите, никога няма да сте победени от живота.Не отстъпвайте
Бил Хибльр
Откакто се помня съм предприемач. Когато бях дете продавах абонаменти за вестници и дори
четки за зъби от врата на врата. По-късно разнасях вестници.
Интересът ми към рокендрола доведе до това, че започнах да развивам музикален бизнес.
На 15 години давах под наем уредби за празнични събития и продавах прекрасни китари на
всички големи групи, които минаваха през Хюстън. Тогава не се интересувах особено от печеленето
на пари, но обожавах срещите с любимите си рок звезди зад кулисите.
Работил съм с всички: от „Аеросмит“ до Чък Бери и от „Мъди Уотърс“ до „Зи Зи Топ“. Само
ми кажете името на някоя банда и ще се окаже, че съм й продал я китара, я друго музикално
оборудване.
Зад кулисите наблюдавах как общите работници сглобяват и разглобяват оборудването, като
правят всичко необходимо, за да се осигури преместването на дадена рок група от град на град. И
знаех точно какъв искам да стана, когато порасна.
Забавно беше да гледам рок звездите на сцената, но те не бяха непременно толкова
впечатляващи, щом слезеха от нея. Човекът, който ме впечатли най-силно, беше техният
импресарио.
Той ръководеше парада. Негова беше отговорността всеки да е там, където трябва да бъде и
когато трябва да бъде. Ако възникнеше проблем, той го разрешаваше. Добрият импресарио
ръководи нещата по-строго и от военна операция.
А какво да кажем за начина му на живот!
Той можеше да носи косата си толкова дълга, колкото пожелае и да се облича с дънки и
тениска (по желание и с кожено яке). Изглежда му се лепяха повече момичета дори от членовете на
групата. Лесно е да се сетите, че бях много впечатлен от това.
Родителите ми не споделяха този мой ентусиазъм. Всъщност бяха ужасени. Въобще не им
хрумваше, че изграждането на моите бизнес взаимоотношения с рок звезди в толкова ранна възраст
е показател за някакъв потенциал за успех в музиката.
„Трябва да постъпиш в колеж“ - настояваха те. Отвърнах им, че в колежа не те учат как се
става импресарио. „Ти първо си вземи дипломата, пък после, ако все още го искаш, се занимавай с
рокендрола. Така ще се подсигуриш при провал.“
Ще ми повярвате ли, че ги послушах?
През есента на 1977 г. записах счетоводство в Университета на Хюстън. След шест седмици
ме изхвърлиха. Колежът не беше за мен.
Тогава нямаше помощна литература за това как се става импресарио. Онова, от което наистина
се нуждаех, беше добър учител, но въобще не знаех как да намеря.
Става дума за времената преди гласовата поща, мобилните телефони и имейлите. По време на
концертите бях срещал различни импресариа, но те обикновено бяха твърде заети, за да разговарят с
някого по-продължително време.
Не можех да говоря и с родителите си заради отношението им към музикалния бизнес. /\ко
изразях на глас съмнения относно нещата, с които се занимавах, или за конкретна ситуация, те
виждаха в това възможност да ме разубедят да продължа.
Моите родители не помогнаха особено за самоувереността ми. Като развален грамофон по-
втаряха, че „трябва да имам нещо, с което да се подсигуря при провал" В резултат на това ги изк-
лючих от живота си, а и те направиха същото спрямо мен. (Няколко години след това постигнахме
примирие.)
Въпреки липсата на подкрепа, на зрялата възраст от 22 години станах импресарио на британ-
ската група „Хъмбъл пай". През следващите няколко години кръстосвах Щатите надлъж и нашир, а