Представете си края на своя живот. Ако преди да умрете, имате възможността да
поразмишлявате над живота си, какви щяха да са тези размисли - красиви и щедри, или грозни и
мрачни? Въпросът е как ще бъдем съдени от себе си, човечеството и от Господ. Как искаме да бъдем
запомнени? Направили ли сме значима, положителна промяна в живота на хората? Или сме
пропилели своя, като сме пренебрегнали възможностите да помогнем на човечеството?
- Естествено, всички сме склонни да вярваме, че ще живеем дълго и имаме много време да
постигнем исканото, но понякога действителността е доста по-различна. Животът, поне в неговата
човешка осезаема форма, наистина лети. Нямаме привилегията да знаем колко време ни остава на
тази планета. Рулетката на живота се върти и за всеки от нас топчето пада на различно число, а ние
сме лишени от способността да разберем кое число ще се падне или да му окажем въздействие. На
някой човек може да се падне 101, на друг - 25, а на трети - само 10. Следователно, като знаем не
точното число на дните си, но имаме абсолютната сигурност, че такова число съществува, нима не
трябва непрекъснато да действаме с най-добри подбуди и за постигането на най-големи добрини?
Всеки един ден е стъпка към последния, докато най-сетне стигнем и до него.
Непрекъснато ми се напомня за това. В края на миналата седмица на два пъти се сблъсках със
смъртта. Първият път това стана в събота, чрез телефонно обаждане. Една от моите пациентки ми
съобщи, че съпругът й е починал. И той беше мой пациент, повече от 10 години имах щастието и
двамата да са ми пациенти. Човекът, ветеран от Втората световна война и войната в Корея, беше из-
губил битката с рака на 81-годишна възраст. В понеделник отидох на погребението му.
Втората среща се случи, докато с жена ми се прибирахме в неделя вечерта от излет около
Остин, щата Тексас. Станахме свидетели на автомобилна катастрофа. Не видяхме самия сблъсък, но
бяхме на максимум двайсет секунди зад мястото на инцидента, защото и от двете страни на пътя
колите отбиваха встрани. Спрях колата и се втурнах да предложа помощта си. Един човек тъкмо се
беше привел над размазаното тяло на мотоциклетист, проснато на средата на пътя. Гледката бе
твърде мрачна, за да я опиша. Стигнах до тях, а мъжът ми каза, че е лекар. Вече беше проверил за
пулс и потвърди, че мотоциклетистът е мъртъв. Погледнах и от раната на главата ми стана ясно, че
той наистина е мъртъв. Не можех със сигурност да определя възрастта му, но беше млад мъж.
Помислих си колко е тъжно да си отидеш така млад. Надявах се да няма жена и деца, които да
разберат каква е участта му. Това бе поредното ярко напомняне, че никой от нас не знае колко ще
продължи пребиваването му на тази земя. Рулетката спря на числото 81 за пациента ми Дан и на
много по-малко число за тази нещастна жертва на катастрофа.
Мислите ми незабавно се насочиха към това колко време ми остава на мен самия и дали върша
достатъчно. Доволен ли съм от постигнатото и дали ще напусна този свят поне малко по-добър,
отколкото когато съм се появил на него?
Докато пиша всичко това, правя планове за нови медицински мисионерски пътувания, за нови
книги, с които да помогна другите, и за хиляди други неща. Макар да не сте получили това
Ръководство за употреба като дете, още не е късно да сложите началото. Преценете как да започнете
да давате повече и да се грижите повече за другите. Направете списък, включете съпругата си,
включете и децата си. Нека днес е началото на нова ера на грижа за другите и началото на пътя към
голямата отплата. Грижата е като тренировка; упражненията никога не са достатъчни.
Моят прощален подарък за вас е една простичка молитва, която написах за книгата си
„Оздравял до сутринта“. Надявам се да ви е от полза.
Господи, ти си моят Създател.
Обичам те.
Аз съм част от теб, следователно не мога да се проваля, защото ти не можеш да се прова -
лиш.
Способен съм на всичко.
Безусловно здраве, щастие и успех, защото съм част от теб, а ти си способен на всичко.
Всичко добро идва при мен, защото Ти си ми го пожелал.
Няма да се лутам в мрак и съмнение, защото духът на Твоята светлина озарява пътя ми. Ти
си в мен и аз съм с теб.
Заедно можем да постигнем чудеса.
Д-р Рик Барет е автор на много книги, сред които „Да се осмелим да превъзмогнем болката“