Сещам се за полезен откъс от една от любимите си книги - „Нарушаване на правилата" от Кърт
Райт. Той гласи:
Забелязали ли сте колко е лесно да погледнете назад към събития, случили се преди година
или повече, и да видите съвършенството в тях? Това важи за повечето от нас, дори при събития,
които преди са ни изглеждали трагични, ужасни и дори съкрушаващи. Тоест, щом е възможно да
видим съвършенството в тях година по-късно, не е ли логично то да им е било присъщо и в мига,
когато са се случвали?
Като имате това предвид, вижте дали в момента няма да намерите положителен аспект в някое
категорично лошо събитие.
Задайте си въпроса: „Кои са хубавите неща, които могат да произлязат от него?"
Колоездачът Ланс Армстронг, преборил рака, казва, че това е най-доброто нещо, което му се е
случило. Той твърди, че ако не е бил болен, щяла да му липсва мотивация да спечели Обиколката на
Франция.
Търсете доброто във всяко лошо нещо.
То е там.
Ще имате успех с всичко, с което се заловите
ВСИЧКО, което правите през живота си, ще има успех.
Понякога няма да мислите така, защото ще сравнявате действителността на случващото се с
целта, която сте възнамерявали да постигнете.
Например ако сте искали да отслабнете с 10 килограма, а сте отслабнали с 8, определяте това
като провал. Но всъщност вие сте съумели да свалите 8 килограма.
Ако сте опитали да се захванете с някакво бизнес начинание и сте спечелили 10 долара, а сте
изгубили 10 000 долара, ще го окачествите като провал. Но вие сте научили какво да правите и какво
- не, така че урокът е било успешен. И в допълнение сте спечелили 10 долара.
Може винаги да горите от желание да постигнете набелязаното, но трябва да си напомняте, че
по един или друг начин сте постигнали успех, независимо от изхода.
Животът е кратък
Джилиан Коулман
И аз като ВСИЧКИ хора получавах много съвети, докато растях. Даваха ми ги родителите,
бабите и дядовците. Даваха ми ги свещениците и монахините в църквата, преподавателите в
началното училище, в гимназията и в Католическия университет. Получавах ги от стотиците
погълнати книги и от стотиците филми. От радиопиесите, които слушах всяка седмица - например
„Сержант Пепър от Юкон" и „Самотният рейнджър“. От телевизионните програми - „Хауди Дуди“,
„Царят на небето" и „Рой Роджърс".
Много от тези съвети бяха полезни, а немалко бяха по-скоро вредни, отколкото безполезни.
Сякаш колкото повече остарявам, толкова повече се връщам към основните неща. Мама беше
права - захарта не е полезна. Дядо беше прав - важно е да се пестят парите. И монахините имаха
право - животът е по-щастлив, когато прощавам на онези, които са ме наранили, а моногамията по-
добра от това да скачам от легло в легло.
От всички съвети онзи, който оказа най-голямо въздействие върху живота ми, който наистина
приех присърце и като указание, получих от татко. Той каза: „Животът е твърде кратък, за да не пра-
виш онова, което искаш"
Каза ми го, когато бях по-млада. Впоследствие често чувах нецензурираната, същинска вер-
сия: „Животът е твърде кратък, за да позволяваш на когото и да е да те разиграва."
Като дете не беше лесно да живея с баща си. Той е участник във войната и това малко го е
побъркало. Беше блестящ и очарователен, а същевременно груб и непредсказуем. Беше доста
садистичен. Сложна личност, която отделяше много време да се анализира. В резултат на това и аз