Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

променили нещата за теб, осветили са пътя ти. Обикновено събитията,
които променят пътя ни, са безлични, но и в същото време крайно
лични.
— Не че искам да споря, дон Хуан, но повярвай ми, всичко, което
ми се е случвало, отговаря на тези определения — казах аз,
съзнавайки, че лъжа.
Още щом произнесох това, понечих да се извиня, но дон Хуан не
ми обърна внимание. Все едно, че не бях казал нищо.
— Не мисли за този албум като за сбирка от банални
изживявания или преразказ на житейските случки от всекидневието —
каза той.
Поех си дълбоко дъх, затворих очи и се опитах да успокоя ума
си, който отчаяно се бореше с неразрешимия ми проблем — съвсем
определено не ми харесваха посещенията при дон Хуан, ни най-малко.
В негово присъствие винаги се чувствах застрашен, С думите си той
вечно ме поставяше натясно и не ми оставяше никаква възможност да
покажа достойнствата си. Омръзна ми всеки път като отворя уста, да
се оказвам в унизителното положение на глупак.
Но някъде в мен имаше и един друг глас — глас, който идваше от
много по-големи дълбини, по-далечен, почти недоловим. Насред
разпаления ми, познат вътрешен диалог се чух да си казвам, че вече е
твърде късно да се връщам назад. Но това, което долавях, не беше
всъщност моят глас или мислите ми: по-скоро приличаше па непознат
глас, който казваше, че съм навлязъл твърде далеч в света на дон Хуан
и че той ми е нужен повече и от въздуха.
— Говори каквото си искаш — сякаш ми казваше гласът, — но
ако не беше такъв егоцентрик, нямаше да се дразниш толкова.
— Това е гласът на другия ти ум — обади се дон Хуан, просто
като че ли ми четеше мислите.
Тялото ми неволно подскочи. Толкова се стреснах, че очите ми се
изпълниха със сълзи. Признах на дон Хуан естеството на цялото си
объркване.
— Твоят конфликт е напълно естествен — каза той. — И
повярвай ми, аз съвсем не се стремя да го изострям. Не съм такъв тип.
Но бих могъл да ти разкажа какви неща ми е правил моят учител,
нагуалът Хулиан. Ненавиждах го с цялото си същество. Бях много
млад и виждах колко го обожават жените, отдаваха му се като на никой