Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

пред него. Дон Хуан влезе и най-непринудено приседна на ръба на
кревата.
— Пристигнах в Лос Анжелис само за да те видя — каза той.
Предложих да отидем на закуска, но той каза, че го чакат други
неща и разполага само с минутка да поговори с мен. Припряно му
заразказвах как съм живял на хотел. Присъствието му така ме обърка,
че и за миг не ми хрумна да го попитам как е открил къде живея. Казах
на дон Хуан колко дълбоко съжалявам, че съм наговорил всички онези
неща в Ермосийо.
— Няма нужда да се извиняваш — успокои ме той. — Всеки от
нас е правил същото. Веднъж и аз самият избягах от света на
магьосниците и трябваше едва ли не да умра, за да осъзная глупостта
си. Важното е да стигнеш до преломния момент, все едно по какъв
начин, а ти точно това си сторил. Вътрешното мълчание става реално
за теб. Точно по тази причина аз съм тук и разговарям с теб. Разбираш
ли какво искам да кажа?
Мислех си, че разбирам какво има предвид. Схванах, че е
доловил интуитивно или е прочел във въздуха — както умееше да чете
много неща, — че съм в пълна безизходица, и е дошъл да ме избави.
— Нямаш никакво време за губене — каза той. — Трябва до един
час да закриеш бизнеса си, защото един час е цялото време, което мога
да си позволя да те чакам. Не защото не искам да чакам, а защото
безкрайността ме притиска безжалостно. Иначе казано,
безкрайността ти дава един час да се освободиш от всичко. Защото за
безкрайността единственото занятие, достойно за един воин, е
свободата. Всяко друго занятие е заблуда. Ще можеш ли да се
освободиш от всичко за един час?
Не беше нужно да го убеждавам, че ще мога. Знаех, че трябва да
успея. Тогава дон Хуан ми каза, че щом приключа с всичко, той ще ме
чака на пазара в един мексикански град. В усилията си да обмисля как
да закрия бизнеса си, аз не дочух какво беше казал. Когато той го
повтори, помислих естествено, че се шегува.
— Как ще мога да се добера до този град, дои Хуан? С кола ли,
със самолет ли? — попитах аз.
— Първо закрий бизнеса си — разпореди той. — После
решението само ще дойде. Но запомни, ще те чакам само един час.