ИЗМЕРЕНИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
Определението краят на една епоха не беше съвсем метафора за
дон Хуан. По-скоро бе точно описание на процеса, през който минават
шаманите, за да разградят структурата на света такъв, какъвто го
познават, и да я заместят с друг начин на опознаване на заобикалящия
ги свят. Като учител дон Хуан Матус се стремеше от самото начало на
познанството ни да ме въвежда в познавателния свят на шаманите от
древно Мексико. По онова време терминът познавателен процес беше
ябълката на раздора помежду ни. Аз го разбирах като процес,
посредством който ние опознаваме заобикалящия ни свят. Едни неща
влизат в обхвата на този процес и са лесно познаваеми за нас. Други не
се побират и поради това остават като аномалии, тоест неща, които не
можем да разберем адекватно.
От своя страна дон Хуан твърдеше от самото начало на
познанството ни, че светът на магьосниците от древно Мексико се
различава от нашия не по повърхностни белези, а по напълно
различния начин, по който протича познавателният процес. Според
него познавателният процес в нашия свят изисква интерпретация на
сетивните данни. Казваше, че Вселената се състои от безкраен брой
енергийни полета, разпръснати навсякъде из нея под формата на
светещи нишки. Тези светещи нишки въздействат над човека като
организъм. Реакцията на организма е да превърне тези енергийни
полета в сетивни данни. След това сетивните данни се интерпретират и
тази интерпретация именно се превръща в нашата познавателна
система. Моите разбирания за познанието ме караха да смятам, че то
е универсален процес, тъй както езикът е универсален процес. Всеки
език има различен синтаксис, така както всяка система на
интерпретация на света е с леко различна организация.
Твърдението на дон Хуан обаче, че шаманите от древно Мексико
имали напълно различна познавателни система, за мен беше
равностойно на това да кажеш, че имат различен начин на общуване,
който няма нищо общо с езика. Отчаяно исках да чуя от него, че
познавателната им система е с различен език, но все пак език. За дон