Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

трябва да се ползва косвено дори от самите създатели на тези машини.
Единствената награда за тях са парите.
Като ми посочи всичко това, дон Хуан ме застави да гледам по-
критично на нещата. Наистина започнах да подлагам иа съмнение
идеите на професор Лорка — нещо, което дотогава не бях си
позволявал. В същото време професор Лорка продължаваше да бълва
потресаващи истини за познавателния процес. Всяка негова
декларация беше по-категорична от предишните, затова и силно се
врязваше в съзнанието.
В края на втория семестър при професор Лорка аз стигнах до
задънена улица. Не виждах никакъв начин да хвърля мост между двете
линии на мислене — на дон Хуан и на професор Лорка. Това бяха
успоредни пътища. Разбирах стремежа на професор Лорка към
количествена и качествена оценка на познанието. По това време
кибернетиката вече се бе появила на хоризонта, така че ставаше
реалност практическото изследване на познавателния процес. Но
светът на дон Хуан беше такъв, че не се поддаваше на измерване със
стандартните инструменти на познавателната система. Аз имах
щастието да бъда свидетел на този свят чрез действията на дон Хуан,
но не бях го изживял от собствен опит. Чувствах, че точно това ми
пречеше да хвърля мост между тези два свята.
Разказах всичко това на дон Хуан при едно от посещенията си
при него. Според него бях определил неточно кое е пречката и
следователно фактора, който не позволява прехвърлянето па мост. Той
смяташе, че пречката е нешо, излизащо далеч извън пределите на
индивидуалните човешки възможности.
— Може би ще си спомниш какво съм ти казвал за един от най-
големите ни недостатъци като обикновени човешки същества? —
попита той.
Не можех да си спомня нищо конкретно. Той ми бе посочвал
толкова много недостатъци, които ни пречат като обикновени човешки
същества, че умът ми забуксува на празни обороти.
— Ти очакваш от мен нещо конкретно — казах аз, — но не се
сещам какво.
— Огромният недостатък, за който говоря — каза той, — е нещо,
което трябва да имаш наум всяка секунда от живота си. За мен това е