Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

паркираш колите на хората или живееш на издръжка на жени и т.н. и
т.н. Извинявай, какво да се прави, ние още те обичаме.
Настоях да ми каже какво би искала. Тя се разплака и в същото
време се усмихна.
— Ще ми купиш ли визоново палто? — попита ме тя разхлипана.
Разроших косата й и казах, че ще й купя.
— Ако не ти хареса, ще го върнеш в магазина и ще си вземеш
парите обратно — казах аз.
Тя се разсмя и ме смушка с юмрук както някога. Трябваше да се
връща на работа и се разделихме, след като й обещах, че ще дойда пак
да се видим, но ако не дойда, държа да разбере, че силата,
направляваща живота ми, ме е отнесла нанякъде, но въпреки това ще
пазя спомена за нея до края на живота си, а може би и след това.
В действителност се върнах, но само за да видя от разстояние как
й връчват коженото палто. Чух я как изпищя от удоволствие. Тази част
от задачата ми бе приключена. Тръгнах си, но не се чувствах олекнал
като пара, както ми беше казал дон Хуан, че ще стане. Бях отворил
наново старата рана и тя започна да кърви. Това беше не толкова дъжд
отвън, а по-скоро тънка мъглица, която сякаш ме пронизваше до
мозъка на костите.
После тръгнах да се видя със Сандра Фланъган. Живееше в едно
предградие на Ню Йорк, до което се стигаше с влак. Почуках на
вратата й. Сандра отвори и ме погледна като че ли бях призрак. Силно
пребледня. Беше по-красива от всякога, може би защото се бе
позакръглила и изглеждаше огромна като къща.
— О, Боже, ти, ти, ти! — заекна тя, явно неспособна да изговори
името ми.
Тя се разрида и за миг ми се стори, че е възмутена и готова да ме
упрекне. Не й дадох възможност да продължи в тази посока.
Мълчанието ми беше пълно. Накрая то подейства и над нея. Покани ме
да вляза и седнахме в хола.
— Какво правиш тук? — попита тя, малко поуспокоена. — Не
можеш да останеш! Аз съм омъжена жена! Имам три деца! И съм
много щастлива в брака си.
Изстрелвайки думите като картечница, тя ми разказа, че мъжът й
бил много надежден, без особено въображение, но добър човек, че не
бил особено чувствен и тя трябвало много да внимава, защото лесно се