Гласът на дон Хуан ми възвърна чувството за известен контрол.
Той явно знаеше причината и дълбочината на моя смут и заговори с
подходящ за случая тон. Строгостта му ми помогна да си възвърна
контрола над нещо, което лесно можеше да се обърне в истерична
реакция на изтощението и умствената превъзбуда.
— Преразказът на събития е магическа процедура — каза той.
— Не е просто да разправяш истории. Той означава да видиш
основната тъкан на събитията. Именно но тази причина преразказът е
толкова важен и широкообхватен.
По негово искане разказах на дон Хуан случката, която си бях
припомнил.
— Колко на място! — каза той и се разкиска от удоволствие. —
Единственият коментар, който мога да направя, е, че войнът-
пътешественик се изтърколва от удара, отива натам, накъдето го
запрати този импулс. Силата на воина-пътешестаеник е в това да бъде
винаги нащрек, за да получи максимален ефект от минимален импулс.
И силата му е най-вече в това да не се намесва. Събитията имат сила,
свое собствено притегляне, а пътешественикът си е само
пътешественик. Всяко нещо около него е предназначено само за очите
му. По този начин пътешественикът изгражда смисъла на всяка
ситуация, без изобщо да се пита защо е станало така или другояче.
— Днес ти си спомни събитие, което е равносметка на целия ти
живот — продължи той. — Ти вечно попадаш в ситуации като тази, в
която така и не си взел решение. Всъщност така и не ти се е наложило
да избереш — дали да приемеш нечестната сделка с Фалело Кирога
или да му откажеш.
— Безкрайността винаги ни поставя в ужасното положение да
избираме — продължи той. — Ние искаме безкрайността, но в
същото време искаме да избягаме от нея. На теб ти се иска да ми
кажеш да се махна, но в същото време неустоимо ти се остава.
Безкрайно по-лесно би било просто да не устоиш и да останеш.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1