Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

изплъзна. Усещах се неспособен да изпълня изискванията на дон Хуан.
И вместо да приема снизходително своята неудача, аз й позволих да се
превърне в страх. По това време главният стремеж в живота ми беше
да се явявам винаги в добра светлина. Да претърпя някаква неудача
беше равностойно на поражение — нещо абсолютно непоносимо за
мен. И като не знаех как да реагирам на предизвикателството, което ми
отправи дон Хуан, аз направих единственото, което наистина добре
умеех: ядосах се.
— Имам нужда да помисля още над това, дон Хуан — казах аз.
— Трябва да дам на ума си време да посвикне с идеята.
— Разбира се, разбира се — успокои ме дон Хуан. — Можеш да
разполагаш с цялото време на света, но все пак побързай.
Тогава не говорихме повече на тази тема. Когато се прибрах у
дома, аз напълно я забравих, докато един ден най-неочаквано, насред
лекцията, която слушах, ме разтърси просто физически властната
повеля да започна да издирвам паметните събития в живота си. Беше
нещо като нервен спазъм, който раздруса цялото ми тяло от главата до
петите.
Залових се съвестно за работа. Отне ми месеци да преровя
изживяванията си, които смятах, че имат значение за мен. Когато
прегледах колекцията си обаче, установих, че разполагам само е
безплътни иден. При помнените събития бяха просто смътни отметки,
конто си спомнях съвсем абстрактно. Изпитах крайно смущаващото
подозрение, че съм бил създаден единствено да действам, без никога
да се поспра и почувствам каквото и да било.
Едно от събитията, което най-много ми се изплъзваше, но исках
на всяка цена да включа като паметно, беше денят, когато научих, че
съм приет за аспирант в Калифорнийския университет. Лос Анжелис
(УКЛА). Колкото и да се напрягах, не можех да си спомня какво съм
правил този ден. Нищо интересно или неповторимо нямаше в него
освен мисълта ми, че трябва да бъде паметен. Одобряването ми за
аспирант би трябвало да ме е направило щастлив и горд от себе си, но
не беше така.
Друг екземпляр от колекцията ми беше денят, когато едва не се
ожених за Кей Кондор. Фамилията й поначало не беше Кондор, тя я
беше сменила, защото се канеше да става актриса. Нейният пропуск
към славата беше голямата й прилика с Керъл Ломбард. Този ден беше