Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Повярвах му и затова излъгах сестрата, че кучето не може да се
намери и няма стопанин.
— О, Боже мой! — възкликна жената. — Тогава се готви за най-
лошото. Може би ще трябва да те изпратя на лекар. — И тя ми даде
дълъг списък симптоми, за които да следя или да очаквам да се появят.
Тя каза, че инжекциите против бяс били много болезнени и трябва се
слагат подкожно в областта на корема.
— И на най-лошия си враг не бих пожелала подобно лечение —
каза тя, като ме хвърли в ужасен кошмар.
След това изпаднах в първата си истинска депресия. Само лежах
в леглото, усещайки всеки един от симптомите, които бе изброила
сестрата. Накрая отидох в здравния кабинет и замолих сестрата да ми
направи инжекцията против бяс, колкото и да е болезнена. Страхотна
сцена направих. Изпаднах просто в истерия. Нямах никакъв бяс, но
абсолютно престанах да се владея.
Разказах на дон Хуан тези два спомена в най-големи
подробности, без нищо да спестя. Той не правеше никакви коментари,
само кимаше с глава.
— И при двете припомняния, дон Хуан — казах аз, като сам
долових напрежението в гласа си, — аз изпаднах в истерия. Цялото ми
тяло трепереше. Повдигаше ми се. Не бих казал, че сякаш отново ги
изживявах, защото няма да е вярно. Аз направо сн ги изживявах. И
когато повече не можех да издържам, аз скачах в сегашния см живот.
За мен това беше скок в бъдещето. Имах силата да се движа през
времето. Скокът ми в миналото не беше така внезапен — събитието се
развиваше бавно, както се развиват спомените. И едва в края аз скачах
внезапно в бъдещето — сегашния ми живот.
— Нещо в теб явно е започнало да рухва — проговори най-сетне
той. — То се е рушило през цялото време, по се е възстановявало
много бързо всеки път, след като опорите му излязат от строя. Имам
чувство, че сега окончателно рухва.
След още една дълга пауза дон Хуан обясни, че според
магьосниците от древно Мексико ние имаме, както той вече ми е
казвал, два ума и само единият от тях е истински нашият. Винаги бях
разбирал дон Хуан в смисъл, че в ума ни има две части и едната от тях
винаги мълчи, защото силата на другата част и забранява да се
изразява. Каквото и да бе казал дон Хуан, аз го бях възприел като