Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

него. И понеже цял живот се бях скривал зад някаква прекомерна
активност, и сега потънах цял в работа. Изнасях лекции в курсовете,
водени от мои приятели в различни колежи из Южна Калифорния.
Пишех като луд. Мога да кажа без никакво преувеличение, че
изхвърлих десетки ръкописи в кошчето за боклук, защото не
отговаряха на едно задължително изискване, което дон Хуан ми бе
описал като знак за нещо, което е приемливо за безкрайността.
Той каза, че всяко нещо, което правя, трябва да бъде магически
акт. Акт, свободен от натрапчиви очаквания, опасения от провал,
надежди за успех. Свободен от култа към аз-а; всичко, което правя,
трябва да бъде импровизация; магическо дело, в което аз свободно се
отварям за импулсите на безкрайното.
Една вечер, както сядах на писалището, подготвяйки се за
всекидневната работа над ръкописите, за миг ми прималя. Помислих
си, че ми се зави свят, защото бях станал много рязко от килимчето, на
което бях правил упражненията си. Зрението ми се замъгли. Пред
очите ми се появиха жълти петна. Имах чувство, че ще припадна. Още
повече ми прималя. Пред мен се появи огромно червено петно.
Започнах да дишам дълбоко, опитвайки се да уталожа възбудата, която
предизвикваше това зрително смущение. Изпълни ме изключителна
тишина, до такава степен, че се усетих обграден от непроницаем мрак.
През ума ми прелетя мисълта, че съм загубил съзнание. Обаче усещах
стола си, писалището; долавях всичко около себе си през мрака, който
ме обвиваше.
Дон Хуан казваше, че магьосниците от неговата линия смятат за
един от най-желаните резултати от вътрешното мълчание определено
енергийно взаимодействие, което винаги се предшества от силна
емоция. Той смяташе, че моите спомени са средството да се възбудя до
такава крайност, че да изпитам това взаимодействие. Това
взаимодействие се проявява като оттенъци, които се проецират върху
всякакъв хоризонт в света на всекидневния живот, било то планина,
небето, стена или просто дланите на ръцете. Той ми обясни, че това
взаимодействие на оттенъци започва с появата на леко лилава мазка на
хоризонта. С течение на времето тази лилава мазка започва да се
разпростира, докато обхване целия видим хоризонт, като надигащи се
буреносни облаци.