Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

осветление. Нещата станаха съвсем отчетливи и ясни, а аз вече
разбирах какво говорят хората, макар и да не проумявах как — аз не
знаех техния език. Думите определено станаха разбираеми, но не
поотделно, а на групи, сякаш умът ми можеше да схваща цели схеми
от мисли.
Откровено си признавам, че в живота си не бях изпадал в такъв
шок — не само от това, че разбирах какво говорят, но и от
съдържанието на спора им. Тези хора наистина бяха войнствени.
Изобщо не бяха западният тип хора. Явно спореха над различни
планове за враждебни действия, война, стратегии. Преценяваха своите
сили, ударни възможности и се оплакваха, че нямат сили да нанесат
ударите си. Забелязах в тялото си мъката от тяхното безсилие. Те
разполагаха единствено с тояги и камъни, за да се сражават срещу
модерни оръжия. Измъчваха се, че нямат водачи. Повече от всичко на
света жадуваха сред тях да се издигне някой изключителен воин с
дарбата да разпали и увлече всички след себе си.
След това чух циничен глас; някой от тях изрази мисъл, която
явно покруси еднакво всички, включително и мен, защото аз,
изглежда, бях една невидима част от тях. Той каза, че са обречени,
защото дори и в момента някой от тях да прояви нужната притегателна
сила да ги сплоти зад себе си, той ще бъде предаден от завист, ревност
и обида.
Исках да разкажа на дон Хуан какво става с мен, но не можех и
дума да произнеса. Само дон Хуан можеше да говори.
— Тази дребнавост не е присъща само на индианците яки — каза
дон Хуан на ухото ми. — Това състояние е капан, в който са уловени
човешките същества; състояние, което дори не е човешко, а внедрено
отвън.
Почувствах как устата ми неволно се отваря и затваря, докато се
мъчех отчаяно да задам един въпрос, който дори не можех да измисля.
Умът ми беше празен, лишен от мисли. Двамата с дон Хуан бяхме
насред кръг от хора, но, изглежда, никой от тях не ни забелязваше. Не
долавях нито едно движение, реакция или бегъл, скришен поглед,
който да издава, че забелязват присъствието ни.
В следващия миг се озовах в мексикански град, разположен край
железопътна гара на около два километра източно от мястото, където
живееше дон Хуан. Двамата с дон Хуан бяхме насред улицата, близо до