Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

(Виолета КириловаqNVDyn) #1

себеотразяването. Нямам какво да ти кажа, а и ти нямаш какво да си
кажеш. Мога само да те посъветвам да не изпитваш вина, че си такъв
задник, ами да си събереш силите и да преодолееш властта на
себеотразяването. Връщай се в университета. Рано е да се предаваш.
Интересът ми към занятията в университета все повече
угасваше. Започнах да живея на автопилот. Всичко ми тежеше,
чувствах се много потиснат. Забелязах обаче, че умът ми не участва в
това. Престанал бях вечно да изчислявам, да правя планове и все да
очаквам нещо. Нямах натрапчиви мисли, но пък чувствата ми напълно
ме завладяваха. Опитвах се да осмисля тази двойственост от
равнодушен ум и бурни чувства. Именно в такова състояние на
отсъствие на мисли и буря от чувства вървях един ден от Хайнис хол,
където се намираше факултетът по антропология, към едно кафене да
похапна.
Внезапно ме налетя особено разтърсване. Имах чувство, че ще
припадна, и седнах на тухлените стъпала. Видях пред очите си жълти
петна. Имах чувство, че се въртя. Сигурен бях, че всеки момент ще
повърна. Погледът ми се замъгли и накрая нищо не виждах.
Физическото ми неразположение беше толкова пълно и силно, че не
оставяше място и за едничка мисъл. Усещах само с тялото си страх и
безпокойство, смесени с някакво приповдигнато чувство, странното
чувство, че съм на прага на гигантско събитие. Тези чувства изобщо не
се придружаваха от мисли. В един момент аз вече не знаех дали стоя
или седя. Обви ме най-непроницаемият мрак, който човек може да си
представи, и тогава видях енергията, както протича през Вселената.
Видях последователност от сияйни сфери, които идваха към мен
или се отдалечаваха. Виждах всички едновременно, както дон Хуан
винаги ми е казвал, че ги вижда човек. Знаех, че са различни
индивиди, защото бяха различни по размер. Разгледах в подробности
структурата им. Тяхното сияние и кръг лост се състоеше от фибри,
които сякаш бяха слепени помежду си. Фибрите бяха и тънки, и по-
дебели. Всяка от тези сияйни фигури имаше нещо като гъста козина.
Наподобяваха някакви странни, светещи, космати животни или
гигантски кръгли насекоми, покрити със светещи косми.
Но най-шокиращо от всичко беше да установя, че съм виждал
тези космати насекоми през целия си живот. Всеки от случаите, когато
дон Хуан ме е карал нарочно да ги виждам, сега ми се струваше като

Free download pdf