Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Не смеех с никого да споделя как съм се озовал в леглото си,
понеже не бях в състояние да обясня как е станало това. Затова беше
напълно оправдано нетърпението ми час по-скоро да се видя с дон
Хуан. Веднага щом намерих възможност, отлетях за Мексико, там наех
автомобил и потеглих към дома му.
— Всичко това си го правил и по-рано! — каза дон Хуан
усмихнат, когато му разказах умонепостижимото си изживяване. —
Има само две нови неща. Едното е, че този път си възприемал
енергията съвсем сам, без чужда помощ. Това, което всъщност си
направил, е че си спрял света и тогава си осъзнал, че винаги си
виждал енергията, протичаща през Вселената, както я вижда и всеки
друг човек, но без да го знае с ума си. Другото ново нещо е, че си
потеглил от вътрешното си мълчание напълно самостоятелно.
— Ти и сам знаеш, няма нужда да ти го казвам, че всичко става
възможно, когато човек потегля от вътрешното мълчание. Този път
твоят страх и уязвимост са ти предоставили възможност да се добереш
до леглото си, което всъщност не е чак толкова далеч от университета.
И ако не се отдаваше толкова на удивлението си, щеше да разбереш, че
в това, което си направил, няма нищо, нищичко необикновено за един
воин-пътешественик.
— Но най-важното не е, че си осъзнал как цял живот си
възприемал енергията директно, нито пътешествието ти от вътрешното
мълчание, а по-скоро един двойствен момент. Първо, ти си изживял
нещо, което магьосниците от древно Мексико наричат ясен поглед или
загубване на човешката форма — момента, когато човешката
дребнавост и ограниченост изчезва като мъгла, която се е стелела над
пас, мъгла, която постепенно се разсейва и стапя. Но ти в никакъв
случай не бива да мислиш, че това е вече свършен факт. Светът на
магьосниците не е неизменен като света на всекидневния живот, в
който ги казват, че веднъж постигнеш ли целта, ти оставаш завинаги
победител. В света на магьосниците достигането на всяка цел
означава, че просто си придобил най-ефективните средства да
продължиш борбата си, която, между другото, никога не свършва.
Другата страна е, че ти си се докоснал до най-влудяващия въпрос
за човешкото сърце. Ти сам го изрази, като се запита: „Как изобщо е
било възможно да не знам, че цял живот съм възприемал енергията