МЪТНИ СЕНКИ
Да поседим мълчаливо с дон Хуан беше едно от най-приятните
ми преживявания. Бяхме се разположили удобно в меки кресла в
задната част на къщата му в планините на Централно Мексико. Беше
късен следобед. Подухваше приятен ветрец. Слънцето беше зад
къщата, откъм гърба ни. Чезнещата светлина пораждаше изящни
зелени сенки сред дърветата в задния двор. Къщата му беше
заобиколена отвсякъде с големи дървета, които закриваха изгледа към
града, където живееше той. Това винаги ми оставяше впечатлението,
че той живее сред дивата природа, естествено различна от голата
сонорска пустиня, но все пак дива.
— Днес ще обсъдим най-важния въпрос в магията — проговори
неочаквано дон Хуан — и ще започнем разговора с енергийното тяло.
Той беше говорил безброй пъти за енергийното тяло,
окачествявайки го като конгломерат от енергийни полета, огледален
образ на конгломерата от енергийни полета, който съставя физическото
тяло, когато се вижда като енергия, протичаща във Вселената. Каза, че
то е по-малко, по-компактно и по-тежко на вид от сияйната сфера на
физическото тяло.
Дон Хуан обясни, че тялото и енергийното тяло са два
конгломерата от енергийни полета, държани заедно от някаква странна
свързваща сила. Той всячески подчертаваше, че силата, която държи
заедно тази група от енергийни полета, била според магьосниците от
древно Мексико най-загадъчната сила във Вселената. Личното му
мнение беше, те тя е чистата есенция на целия космос, тоталната сума
на всичко, което съществува.
Гой твърдеше, че физическото тяло и енергийното тяло са
единствените взаимно уравновесяващи се енергийни конфигурации в
човешкия свят. По тази причина не приемаше никакъв друг дуализъм
освен между тях двете. Дуализма между тяло и ум, дух и плът той
смяташе за чиста приумица, изсмукана от пръстите, без никакви
енергетични основания.