Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

по-скоро беше реакция на психологически срив.
— Вече почти стигаш — проговори дон Хуан. — Но и тази
история е твърде лична. Отвратителна е. Просто ти се повдига, но в
нея виждам голям потенциал.
С дон Хуан се посмяхме над ужаса, който откривахме в ситуации
от всекидневния живот. По това време аз вече безнадеждно бях затънал
в тези мрачни пластове, на които се бях натъкнал и отприщил. Разказах
му след това историята с най-добрия ми приятел, Рой Голдпис.
Всъщност фамилията му беше полска, но с приятелите го наричахме
Голдпис, защото до каквото и да се докоснеше, то се превръщаше в
злато: страхотен бизнесмен беше.
Талантът му за бизнес го бе превърнал в свръхамбициозно
същество. Искаше да бъде най-богатият човек на света. Разбра обаче,
че тук конкуренцията е твърде сериозна. Според него само с труд той
не би достигнал някой арабски шейх, на когото в това време му плащат
годишно в злато, колкото е собственото му тегло. И преди претеглянето
въпросният глава на секта се тъпчел за надебеляване, колкото можел да
поеме.
Тогава моят приятел посвали летвата и реши да бъде най-
богатият човек в Съединените щати. Конкуренцията и в този сектор
беше свирепа. Слезе още едно ниво по-надолу: може би щеше да успее
да стане най-богатият човек в Калифорния. Но и за това беше закъснял
много.
Отказа се от надеждата си, че със своята верига пицарии и
сладкарнички за сладоледи ще може да съперничи на солидните
фамилии, конто владееха Калифорния. Примири се да стане най-
богатият човек в Уудланд хилз, предградието на Лос Анжелис, където
живееше самият той. За негова беда на същата улица, малко по-надолу
от собствения му дом, живееше господин Марш, собственик на
фабрика за най-качествените в Америка матраци и невъобразимо богат.
Разочарованието му нямаше граници А амбицията му да постигне
намисленото беше толкова силна, че накрая се отрази на здравето му.
Един ден той почина от мозъчен аневризъм.
Неговата смърт беше причина за третото ми посещение в морга
или погребално бюро. Съпругата на Рой ме помоли, като най-близкия
му приятел, да се погрижа тялото му да бъде облечено както трябва.
Отидох в погребалното бюро и там секретарят ме съпроводи до едно