Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през
цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват,
а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова,
защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи
наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на
хищниците.
Моят аналитичен ум заприлича на йо-йо — ту ме напускаше, ту
се връщаше, напускаше ме и се връщаше. Всичко, което ми говореше
дон Хуан, ми изглеждаше абсурдно, невероятно. В същото време беше
най-смисленото нещо, толкова просто. Това обясняваше всяко
противоречие, за което можех да се сетя. Но как можеше човек да
приеме всичко това па сериозно? Дон Хуан ме тласкаше в пътя на една
лавина, която щеше да ме завлече окончателно в пропастта.
Отново ме обля като вълна чувството за заплаха. Вълната не
идваше от мен, но някак си беше едно цяло с мен. Дон Хуан ми
правеше нещо по тайнствен начин позитивно и в същото време
ужасяващо негативно. Усетих го като опит да изтръгне гънката ми
обвивка, която сякаш бе залепена за мен. Беше втренчил неподвижно в
мен немигащ поглед. Накрая отмести очи и заговори, без повече да ме
гледа.
— Обхванат ли те съмнения до опасен предел — каза той, —
направи нещо съвсем прагматично: изключи осветлението. Проникни в
мрака, вгледай се какво ще видиш.
Той стана, за да загаси осветлението. Спрях го.
— Не, не, дон Хуан — възкликнах аз. — Не го гаси! Вече съм
наред.
Беше ме обхванало съвсем необичайното за мен чувство — страх
от тъмно. Само при мисълта за тъмно настръхнах. Определено знаех
нещо подсъзнателно, но за нищо на света не бих се докоснал до това
знание, още по-малко да го извадя на повърхността!
— Ти видя пробягващите сенки на фона на дърветата — каза дон
Хуан, докато се наместваше в креслото. — Това е чудесно. Иска ми се
да ги видиш и тук, в стаята. Ти нищо не виждаш. Просто долавяш
пробягващи силуети. За толкова ти стига енергията.
Страхувах се, че дон Хуан ще стане и ще угаси осветлението. Той
точно това направи. Само две секунди по-късно аз вече пищях до