Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

След това започна най-своеобразно взаимодействие между
различните нива на осъзнаване. Дон Хуан, неговият сподвижник дон
Хенаро, двамата му ученици Паблито и Нестор и аз се изкачихме на
платото. С Паблито и Нестор бяхме там, за да изпълним последната си
задача в ролята на ученици — да скочим в пропастта — едно във
висша степен тайнствено действие, което дон Хуан ми бе обяснявал на
различни нива на осъзнаване, но то и до ден днешен оставаше енигма
за мен.
Дон Хуан се пошегува да извадя бележника си и да започна да си
водя записки за последните ни мигове заедно. Той леко ме бодна в
ребрата и ме увери, сдържайки смеха си, че това ще бъде съвсем на
място, понеже съм поел по пътеката на воина-пътешественик именно
със записки.
Дон Хенаро се включи в разговора и каза, че преди нас други
воини-пътешественици са заставали на същото било, потегляйки към
неизвестното. Дон Хуан се обърна към мен и с мек тон каза, че скоро аз
ще навляза в безкрайността с помощта на личната си сила и че те
двамата с дон Хенаро са тук само за да се сбогуват с мен. Дон Хенаро
пак се намеси и каза, че аз също съм там, за да се сбогувам с тях.
— Веднъж навлезеш ли в безкрайността — каза дон Хуан, — ти
повече не можеш да разчиташ на нас да те върнем обратно. Тогава ще
трябва ти да вземеш решение. Само ти можеш да решиш дали да се
върнеш или не. Трябва също да те предупредя, че малцина воини-
пътешественици се връщат след този тип среща с безкрайността.
Безкрайността е невероятно примамлива. Воинът пътешественик
установява, че нищо не го привлича да се върне в този свят на хаос,
принуда, шум и мъка. Трябва да знаеш, че решението дали да останеш
или да се върнеш не е въпрос на разумен избор, а на намерение.
— Ако решиш да не се върнеш — продължи той, — ти ще
изчезнеш, сякаш земята те е погълнала. Но ако решиш да се върнеш,
трябва да затегнеш колана и да изчакаш, както подобава на истински
воин-пътешественик, докато не приключи задачата ти, каквато и да е
тя, и все едно дали с успех или поражение.
Тогава нещо едва доловимо се промени. Започнах да си спомням
лица на хора, но не бях сигурен дали изобщо съм ги виждал; в ума ми
се разрастваше странно чувство на тъга и обич. Вече не чувах гласа на
дон Хуан. Копнеех за тези хора, които искрено се съмнявах дали