— Тези маски не са нищо изключително — заяви Хорхе Кампос.
— Можеш да си купиш такива от всеки магазин в града. Продават ги
на туристите.
Бях виждал маските, които се продаваха в градските магазини.
Бяха много груби в сравнение с моите, а Хорхе Кампос наистина беше
избрал най-хубавата.
Оставих го в града и потеглих за Лос Анжелис. Преди да се
сбогуваме, той ми напомни, че на практика му дължа две хиляди
долара, защото щял още отсега да започне да пуска бакшиши, за да
подготви срещата ми с голямата риба.
— Така че смяташ ли, че ще можеш да ми дадеш моите две
хиляди долара следващия път, като дойдеш? — нагло попита той.
Неговият въпрос ме постави в ужасно положение. Ако му кажех
истината — че доста се съмнявам, — знаех, че ще ме зареже. Но
въпреки алчността му вече бях убеден, че именно той е моята свръзка.
— Ще направя каквото мога, за да осигуря парите — казах аз
уклончиво.
— Ще трябва да направиш много повече, момчето ми — реагира
той рязко, почти ядосано. — Аз ще трябва да харча от собствените си
пари, за да ти уредя срещата, затова ми трябват някакви гаранции от
твоя страна. Знам, че си много сериозен млад човек. Колата ти колко
струва? Имаш ли тапия?
Казах му колко струва автомобилът ми и че имам документ за
собственост, но той, изглежда, се успокои едва когато дадох дума, че
ще му донеса парите в брой при следващото си идване.
Пет месеца по-късно се върнах в Гуаймас да се видя с Хорхе
Кампос. По това време две хиляди долара бяха значителна сума,
особено за студент. Реших, че ако склони да му плащам на части,
тогава с удоволствие бих се ангажирал да му издължа тази сума на
вноски.
Не можах да намеря Хорхе Кампос никъде из Гуаймас. Разпитах
и съдържателя на ресторанта. Той беше озадачен не по-малко от мен от
изчезването му.
— Просто изчезна — каза той. — Сигурно се е върнал в Аризона
или в Тексас, където има бизнес.
Възползвах се от сгодния случай и отидох сам да се срещна с
Лукас Коронадо. Стигнах до къщата му по пладне. Но и него не можах
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1