Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

в състояние да съхранят индивидуалното си осъзнаване и чувството за
своята цел и след смъртта. За тях това мъгляво, идеалистично
състояние, което съвременният човек нарича „живот след смъртта“,
представлявало съвсем конкретен свят, безкрайно богат на
практически дейности, различни от практическите дейности във
всекидневния живот, но пак толкова функционални и практични. Дон
Хуан смяташе, че събирането на паметните събития в живота било за
шаманите подготовка за навлизането им в този конкретен свят, който
те наричали активната страна на безкрайността.
Един следобед разговаряхме с дон Хуан под неговата рамада —
навес от рехаво сплетени пръти и бамбукови стъбла. Наподобяваше
покрита тераса и даваше шарена сянка, но изобщо не предпазваше от
дъжд. Наоколо имаше няколко неголеми дървени каси, които служеха
за пейки. Надписите им се бяха изличили и приличаха повече на
орнаменти, отколкото на данни за стоката. Бях седнал на една от тях,
облегнал гръб на предната стена на къщата. Дон Хуан седеше на друга,
облегнат на опорния стълб на рамадата. Пристигнал бях само преди
минути, след целодневно шофиране в горещо, влажно време. Бях
изнервен, неспокоен и се обливах в пот.
Щом се настаних удобно на сандъка, дон Хуан заприказва. С
широка усмивка той подхвърли, че хората с наднормено тегло просто
не знаят как да се борят с пълнотата си. Нещо в усмивката, която
играеше на устните му, подсказваше, че не се шегува. Просто ми
посочваше по най-пряк и същевременно непряк начин, че много съм
напълнял.
Толкова се притесних, че се прекатурих от касата, на която седях,
и гърбът ми силно се блъсна в тънката стена на къщата. Ударът я
разтърси до основи. Дон Хуан ме погледна въпросително, но вместо да
ме попита наред ли съм, просто ме успокои, че не съм срутил къщата
му. После ми обясни надълго и нашироко, че тази къща му е временно
жилище и че всъщност живее другаде. Когато го попитах къде
всъщност живее, той само ме изгледа продължително. Погледът му не
беше укорителен, а по-скоро твърдо ме възпря да задавам нетактични
въпроси. Не разбрах какво всъщност искаше да изрази с този поглед и
понечих да повторя въпроса си, но той ме спря.
— Тук не се задават такива въпроси — каза твърдо той. — Питай
каквото искаш за процедури или идеи. Когато бъда готов да ти кажа