Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

препоръките си за него, но и ме увери, че ако Лукас Коронадо
пожелаел, той самият лесно можел да го излекува. Но все едно, когато
предадох на Лукас Коронадо препоръките от дон Хуан, той ме изгледа
така, сякаш съм откачил. И тогава разигра блестящо ролята на човек,
отегчен до смърт от разни настойчиви съвети, които изобщо не е
искал. Ако аз бях индианец-яки, тази сценка щеше много дълбоко да
ме обиди. Помислих си, че само един яки е способен на такива тънки
заобикалки.
— Тия неща няма да ми помогнат — каза накрая
предизвикателно той, ядосан от липсата на чувствителност у мен. — И
всъщност е все едно. Накрая всички умираме. Но не си и мисли, че съм
загубил надежда. Смятам да изтегля заем от държавната банка. Ще
взема аванс срещу бъдещата реколта и така ще имам достатъчно пари,
за да си купя едно нещо, което със сигурност ще ме излекува. Казва се
„Ви-та-ми-нол“.
— Какво е това „Витаминол“? — попитах аз.
— Нещо, което рекламираха по радиото — каза той детински
наивно. — Лекува всичко. Препоръчва се за хора, които не могат да си
позволят да ядат всеки ден месо, риба или пилешко. Препоръчват го за
хора като мен, които едва крепят душа в тялото си.
В нетърпението си да помогна на Лукас Коронадо, аз без да се
замисля, извърших най-грубата грешка, която може да се допусне в
обществото на такива свръх чувствителни създания, каквито са
индианците-яки: предложих му пари, за да си купи тоя „Витаминол“.
Леденият му поглед беше мерило за това колко дълбоко го бях уязвил.
Това беше непростима глупост от моя страна. Лукас Коронадо
отговори със спокоен тон, че и сам е в състояние да си купи
„Витаминол“.
Върнах се в дома на дон Хуан. Плачеше ми се. Нетърпеливият ми
порив ме беше подвел.
— Не си пилей енергията да се терзаеш от такива неща — каза
невъзмутимо дон Хуан. — Лукас Коронадо се е затворил в омагьосан
кръг. Обаче ти също. Всички ние. Той си има своя „Витаминол“, който,
по негово убеждение, може да лекува всичко и да решава всеки
проблем. В момента той не може да си го позволи, но живее с
огромната надежда, че все някога ще може да си го купи.
Дон Хуан се втренчи в мен с проницателния си поглед.