то стана сякаш не само е било планирано, но и развитието му е било
насочвано от някаква неведома ръка.
Професорът по антропология започна лекцията си за една
индианска общност от високите плата в Боливия и Перу — племето
аймара. Той го произнасяше „ей-ме-ра“ разтегляйки гласните с вид
като че ли собственото му произношение е единственото правилно на
света. Каза, че приготвянето на „чича“ (той го произнесе като „чаи-ча“)
— алкохолна напитка, която се прави от ферментирала царевица —
било задължение на секта жрици, които индианците аймара почитали
като полубожества. С тон на човек, получил откровение, той каза, че
тези жени превръщали варената царевица в каша, готова за
ферментация, като дъвчели и плюели зърната, добавяйки по този начин
един ензим, който се съдържал в човешката слюнка. При
споменаването на човешка слюнка целият клас потръпна от погнуса.
Професорът явно страхотно се наслаждаваше. Разхихика се на
ситни пристъпи, както се кикоти злонравен хлапак. По-нататък каза, че
жените били специалистки-дъвкачки и ги нарече „чаи-ча дъвкачки“.
Огледа първия ред, където сядаха повечето млади студентки, и нанесе
съкрушителния си удар.
— Аз имах п-р-р-ривилегията — каза той с особена,
псевдочуждестранна интонация — да бъда поканен да преспя с една
чаи-ча дъвкачка. Изкуството да се дъвче кашата за чаи-ча развива
мускулите на бузите и гърлото им до такава степен, че могат да правят
направо чудеса с тях.
Той огледа смутената си аудитория и направи дълга пауза,
прекъсвана само от хихикането му.
— Сигурен съм, че разбирате за какво намеквам — каза той и се
разрази в истеричен смях.
Класът направо обезумя от намека на професора. Лекцията се
прекъсна поне за пет минути от кикот и буря от въпроси, чиито
отговори професорът отклоняваше насред нови пристъпи глупаво
хихикане.
Почувствах се така смазан между магнетофонните записи,
историята на психиатъра и „чаи-ча дъвкачките“ на професора, че
моментално напуснах работа, отписах се от университета и заминах
обратно за Лос Анжелис.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1