Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Нямах основания да се съмнявам в думите му, но пък не можех
да си го представя да живее където и да било другаде — до такава
степен беше част от всичко, което го заобикаляше. Къщата му обаче
наистина имаше вид на временно жилище — колиба, типична за
земеделци-те-яки. Направена беше от плет, измазан с глина, и плосък
сламен покрив; състоеше се от една голяма стая, която беше и дневна,
и спалня, а кухнята беше без покрив.
— Много е трудно да работиш с хора с наднормено тегло —
изтърси сякаш без връзка с разговора дон Хуан. Но всъщност не беше
така — той просто се връщаше към темата, която беше подхванал,
преди да го отклоня, като се блъснах в стената на къщата му. — Преди
малко ти разтърси къщата ми като стенобитно гюлле — продължи тон,
бавно клатейки глава. — Какъв удар! Удар, достоен за такъв масивен
човек.
Изпитах неловкото усещане, че ми говори сякаш вече ме е
отписал. Моментално започнах да се оправдавам. Той изслуша с
любезна усмивка припрените ми оправдания, че теглото ми е нормално
за моята костна структура.
— Вярно е, че имаш едра кост — съгласи се той с насмешлив
тон. — И сигурно с най-голяма лекота би могъл да носиш още
десетина кила, без никой — уверявам те, — никой да забележи. Аз
поне едва ли бих забелязал.
Но подигравателната му усмивка определено говореше, че съм
шишко. После ме запита как съм въобще със здравето и докато му
отговарях, отчаяно се опитвах да предотвратя всякакви по-нататъшни
коментари за теглото ми. Но той сам смени темата.
— Какво ново с твоите чудачества и откачености? — попита ме
той небрежно.
Отговорих най-идиотски, че са наред. Той наричаше „чудачества
и откачености“ колекционерските ми увлечения. По това време отново
се бях разпалил от нещо, на което се бях наслаждавал цял живот — да
колекционирам всичко, което може да се колекционира — списания,
марки, грамофонни плочи, всякакви предмети от Втората световна
война, като щикове, военни каски, флагове и тем подобни.
— Колкото до моите откачености, мога само да ти кажа, дон
Хуан, че се опитвам да разпродам колекциите си — казах с топ па
мъченик, принуден да прави нещо крайно непоносимо.