ПРЕЛОМНИЯТ МОМЕНТ
Дон Хуан определяше вътрешното мълчание като особено
състояние, при което мислите спират и човек може да функционира от
друго ниво на осъзнаване, различно от всекидневното. Той
подчертаваше, че вътрешно мълчание означава спиране на вътрешния
диалог — този вечен спътник на мислите; затова то се явява състояние
на дълбок покой.
— Древните магьосници — каза дон Хуан — го наричат
вътрешно мълчание, защото е състояние, при което възприятието не
зависи от сетивата. По време на вътрешното мълчание се задейства
друга способност на човека — способността, която го превръща в
магическо същество, същата тази способност, която е била отслабена
не от самия човек, а от някакво чуждо влияние.
— А какво е това чуждо влияние, което отслабва магическата
способност на човека? — попитах аз.
— Това е въпрос на по-нататъшни обяснения — каза дон Хуан,
— а не на сегашното обсъждане, макар че това наистина е най-
сериозният аспект в магията на шаманите от древно Мексико.
— Вътрешното мълчание — продължи той — е основата, върху
която се гради всичко в магията. С други думи, всичко, което правим,
води към тази основа, която — подобно на всичко останало в света на
магьосниците — не се разкрива, докато не ни разтърси нещо
гигантско.
Дон Хуан каза, че магьосниците от древно Мексико разработили
всевъзможни способи да разтърсят до основи себе си или други
практикуващи магьосници, за да достигнат желаното вътрешно
мълчание. Те прибягвали До най-невъобразими действия, които могат
да изглеждат без всякаква връзка с постигането на вътрешно
мълчание, като например скачане във водопад или да прекарваш цели
нощи, окачен надолу с главата на най-високия клон на някое дърво.
Това обаче били ключови способи за постигане на това състояние.
Следвайки схващанията на магьосниците от древно Мексико,
дон Хуан категорично твърдеше, че вътрешното мълчание може да се