Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Изхихиках се нервно, като си спомних как веднъж бях карал дон
Хуан през индустриалната зона на Лос Анжелис, където имаше само
складове и порутени хотели. Един от хотелите особено привлече
вниманието на дон Хуан с претенциозното си име: „Едуард VII“.
Спряхме за малко срещу него, за да го разгледаме.
— Този хотел там — каза дон Хуан, като го посочи — е за мен
истинско олицетворение на живота на средния човек на Земята. Ако
имаш късмет или бъдеш безжалостен, ще си наемеш тук стая с изглед
към улицата, за да наблюдаваш безконечния парад на човешката
нищета. Ако нямаш толкова късмет или не си достатъчно безжалостен,
ще наемеш вътрешна стая с прозорци към калкана на съседната сграда.
Помисли си какво е да прекараш целия си живот, разкъсван между тези
две гледки — ако си във вътрешна стая, да завиждаш за изгледа към
улицата, а ако си във външна — да завиждаш за изгледа към стената,
уморен да гледаш навън.
Метафората на дон Хуан безкрайно ме разстрои, защото я взех
много навътре.
Сега, изправен пред изгледа да наема стая в хотел, подобен на
„Едуард VII“, аз се чудех какво да кажа и накъде да се насоча.
— Какво ми предлагаш да правя там, дон Хуан? — попитах аз.
— Един магьосник използва такова място, за да умре — каза той,
втренчен немигащо в мен. — Ти никога в живота си не си бил сам.
Сега е времето да го сториш. Ще останеш в тази стая, докато не
умреш.
Това негово изискване ме стресна, но същевременно ме накара
да се разсмея.
— Не че се каня да го сторя, дон Хуан — казах аз, — но по какъв
критерий ще разбера, че съм умрял? Освен ако не искаш от мен
всъщност да умра физически.
— Не — отговори той. — Не искам тялото ти да умре физически.
Искам да умре твоята личност. Това са две напълно различни неща. Но
същество, твоята личност няма почти нищо общо с тялото ти, Твоята
личност е твоят ум, а, повярвай ми, твоят ум не е твой.
— Що за глупост е това, дон Хуан? Как така моят ум не бил мой?
— чух се да произнасям с нервен фалцет.
— Някой ден ще ти говоря на тази тема — каза той. — но не и
докато си в мекия уют па приятелствата си.