Друг автор, Marina du Pressis, подчертава новостта в иновацията,
като казва, че: „Иновацията е създаването на нови знания и идеи с цел
постигане на резултати, насочени към подобряване на вътрешните биз-
нес процеси и структури, както и създаване на пазарно ориентирани
продукти и услуги“ (Plessis, 2007, p. 21).
В своя труд „Внедряване на иновации във високотехнологични про-
изводства: емпиричен анализ“ („Innovation Implementation in High
Technology Manufacturing: A Chaos-Theoretic Empirical Analysis“),
Jayanthi и Kingshuk (1998, p. 472) също се фокусират върху идеята за
новостта. Те дават следната дефиниция: „Ние считаме иновацията за
идея, която се възприема като нова от организацията, въпреки че би
могла да бъде и имитация на нещо, което вече съществува“.
Идеята за новостта, заложена в същността на понятието „инова-
ция“, се открива и в една общоприета дефиниция, която се използва от
Европейската комисия. Според дефиницията, предложена от Организа-
цията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)^12 и Евро-
пейската комисия в директивата за събиране и интерпретиране на ино-
вационната информация (Наръчник Осло, 3-то издание, 2005, p. 46 –
48) „Иновацията е внедряването на нов или значително подобрен про-
дукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за
маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика,
организацията на работните места или външните връзки, които създа-
ват пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността
на фирмите. Минималното изискване за иновация е продуктът, проце-
сът, маркетинговият метод или организационният метод да бъдат нови
или съществено подобрени“. В тази дефиниция се открива и възмож-
ността иновацията да бъде интерпретирана като нещо подобрено. Това
(^12)
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е международна
икономическа организация на развитите държави (34 страни членки). Това е форум за
страните, приемащи принципите на пазарната икономика, който дава пространство за
сравняване на политическия опит, търсене на отговори на чести проблеми, идентифи-
циране на добрите практики и координиране на вътрешно държавните и международ-
ните политики на неговите членове.