Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

В този сън ние тръгнахме да се поразходим. Чувствах се по-
щастлив от всякога. Сънят ми беше толкова жив, така страхотно
реален, че у мен не остана никакво съмнение — бях решил проблема,
дори това решение да е било само сън — фантазия.
Дон Хуан се засмя и поклати глава. Той определено четеше
мислите ми.
— Ти не си просто в сън — каза той, — но кой съм аз, че да ти
кажа това? Ти сам ще узнаеш един ден, че във вътрешното мълчание
няма сънища, защото сам ще направиш избора да приемеш това
знание.