въпросът на въпросите и ще ти го повтарям непрекъснато, докато ти
проглуша ушите.
След една безкрайна пауза аз се отказах от всякакви опити да се
сетя.
— Ние сме същества на път към смъртта си — каза той. — Ние
не сме безсмъртни, обаче се държим като безсмъртни. Това е
недостатъкът, който ни погубва като индивиди и един ден ще ни
погуби като вид.
Според дон Хуан преимуществото на магьосниците пред
обикновените хора е, че магьосниците се осъзнават като същества на
път към смъртта си и не си позволяват да се отклонят от това знание.
Той подчерта, че е нужно да се полагат неимоверни усилия, за да се
открие и поддържа това знание като абсолютно убеждение.
— Защо ни е толкова трудно да допуснем нещо, което е
безспорна истина? — попитах аз, смутен от мащаба на нашата
противоречивост.
— Това всъщност не е грешка иа човека — каза примирително
той. — Някой ден ще ти разкажа нещо повече за силите, които
подтикват човека да се държи като магаре.
Нямаше какво повече да кажа. Настъпи зловеща тишина. Дори
не ми се искаше да науча какви са тези сили, за които намекваше дон
Хуан.
— Изобщо не се затруднявам да преценя твоя професор от
разстояние — продължи дон Хуан. — Той е безсмъртен учен. Той
никога няма да умре. И стигне ли се до грижите, свързани със смъртта,
сигурен съм, че топ вече се е погрижил за всичко. Има си вече място,
където да бъде погребан, има солидна застраховка живот, която ще
осигури семейството му. И изпълнил тези две задължения, той повече
не мисли за смъртта. Мисли само за работата си.
— Професор Лорка умее да говори убедително — продължи дон
Хуан, — защото е подготвен да използва думите точно. Обаче не е
подготвен да се възприема сериозно като човек, който ще умре. Като
безсмъртен той няма да знае как да го направи. Така че няма никакво
значение колко сложни машини могат да създават учените. Тези
машини по никакъв начин не могат да помогнат на нито един човек да
се изправи пред неизбежната среща — срещата с безкрайността.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1