Пристъпих към колосалната задача да открия какви са станали
или къде се намират. Започнах да разпитвам за хора, които познаваха
родителите им. Родителите им бяха напуснали Лос Анжелис и никой
не можеше да ме упъти къде бих могъл да ги намеря. Не беше останал
никой, с когото да говоря за тях. Помислих си дали да не пусна обява
във вестника. Но после съобразих, че може и да не живеят в
Калифорния. Накрая се наложи да наема частен детектив. Чрез
контактите си с държавни служби по регистрация и какво ли не той
издири адресите им за две седмици.
Живееха в Ню Йорк, недалеч една от друга и приятелството им
си беше останало все така близко, както някога. Заминах за Ню Йорк и
се заех първо с Патриша Търнър. Не беше станала звезда в Бродуей,
както бе мечтала, но участваше в постановки. Не се поинтересувах
дали като изпълнителка или нещо в администрацията. Посетих я в
офиса й. Тя не ми каза какво работи. Беше шокирана да ме види.
Всичко, което можахме да направим, бе просто да седим, да си държим
ръцете и да плачем. Аз също не й казах с какво се занимавам. Казах, че
съм дошъл, понеже ми се е искало да я видя и да й направя подарък,
който би изразил моята благодарност и че след това заминавам на
пътешествие, от което не възнамерявам да се връщам.
— Какви са тези зловещи думи? — попита тя, явно истински
разтревожена. — Какво се каниш да правиш? Да не си болен? Нямаш
вид на болен.
— Казах това метафорично — уверих я аз. — Връщам се в
Южна Америка и се каня да си търся съдбата там. Конкуренцията е
жестока и условията са много сурови, това е всичко. И ако искам да
успея, ще трябва да отдам всичко, което имам, на това.
Тя май се поуспокои и ме прегърна. Изглеждаше си същата, само
че много по-голяма, по-силна, по-зряла и много изискана. Целунах и
ръцете и ме изпълни необятен прилив на любов. Дон Хуан беше прав.
Като се махнат взаимните обвинения, оставаха само чувствата.
— Искам да ти направя един подарък, Патриша Търнър — казах
аз. — Пожелай си каквото поискаш и стига да е по възможностите ми,
ще ти го купя.
— Ти да не би да си забогатял? — разсмя се тя. — Най-
страхотното у теб е, че никога нищо нямаш, нито пък ще имаш. Със
Сандра често си говорим за теб, почти всеки ден. Представяхме си, че
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1