жизнен опит; той именно рядко говори, защото е бил победен и заточен
в мрака. Другият ум, който използваме във всекидневието за всичко,
което правим, е чуждо устройство и ни е внедрен отвън.
— Изглежда, същината на проблема е в това, че концепцията за
ума като чуждо устройство е толкова невъобразима, че мисълта ми
отказва да я възприеме сериозно — казах аз с чувството, че съм
направил истинско откритие.
Дон Хуан не отреагира на думите ми. Продължи да обяснява
въпроса за двата ума, сякаш изобщо не се бях обаждал.
— Решаването на конфликти между двата ума е въпрос на
намерение — каза той. — Магьосниците призовават намерението, като
произнасят думата намерение високо и ясно. Намерението е сила,
която съществува във Вселената. Когато магьосниците призовават
намерението, то идва при тях и прокарва пътя към постигането па
целта, което означава, че магьосниците винаги постигат това, което са
си поставили за цел да направят.
— Искаш да кажеш, дон Хуан, че магьосниците получават
всичко, което искат, дори то да е нещо дребно, обикновено или
прищявка, така ли? — попитах аз.
— Не, не е така. Естествено, че намерението може да бъде
призовано за каквото поискаш — отговори той, — но магьосниците са
открили, и то на доста висока цена, че намерението идва при тях само
за нещо абстрактно. Това е предпазният клапан за магьосниците; иначе
те биха били просто непоносими. В твоя случай да призовеш
намерението, за да разрешиш конфликта на двата си ума или за да
чуеш гласа на истинския си ум, не е дребен, обикновен или произволен
въпрос; точно обратното — съвсем нематериална и абстрактна цел, но
жизнено важна за теб.
Дон Хуан замълча за малко; после отново заговори за албума.
— Моят собствен албум, поради това, че е боен акт, изискваше
крайно внимателен подбор — каза той. — И сега вече е много точна
колекция от незабравимите мигове в живота ми и всяко нещо, което ме
е довело до тях. В нея съм съсредоточил нещата, които са имали и ще
имат значение за мен. И според мен албумът на един воин е нещо
съвсем конкретно; нещо поразително стигащо до същността.
Нямах понятие какво иска от мен дон Хуан и все пак го разбирах
съвършено добре. Той ме посъветва да се уединя някъде и да седна,
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1