Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

като оставя мисли, спомени и идеи да идват свободно при мен.
Препоръча ми да положа усилия да оставя гласа от дълбините ми да
проговори и той да ми посочи какво да подбера. После дои Хуан ми
каза да вляза в къщата и да си легна на моето легло. То беше направено
от дървени сандъци, а за дюшек ми служеха няколко дузини празни
конопени чували. Цялото тяло ме наболяваше от леглото, но иначе си
беше много удобно.
Взел присърце съветите на дон Хуан, аз започнах да мисля за
миналото си, вглеждайки се за събития, които бяха оставили следа в
мен. Скоро проумях, че изявлението ми как всяко събитие в живота ми
имало дълбоко значение си беше направо глупост. Насилвайки се да си
спомням, установих, че не знам дори откъде да започна. През ума ми
минаваха безконечни несвързани мисли и спомени за събития, които са
ми се случвали, но не можех да реша дали имат значение за мен или
не. Придобих впечатлението, че никога нищо не е имало каквото и да
било значение. Струваше ми се, че съм преминал през живота като
труп, който може да ходи и говори, но не чувства нищичко.
Неспособен изобщо да се съсредоточа и да проследя отделен обект,
след известни повърхностни усилия аз се отказах и заспах.
— Постигна ли някакъв успех? — попита ме дон Хуан, когато се
събудих след няколко часа.
Вместо да ми стане по-леко след съня и почивката, аз отново бях
в лошо и раздразнително настроение.
— Не, никакъв! — троснато отговорих аз.
— Чу ли онзи глас от дълбините? — попита той.
— Струва ми се, че да — излъгах аз.
— И какво ти каза? — попита той настойчиво.
— Не мога да мисля за това, дон Хуан — смутолевих аз.
— А ти пак си се върнал във всекидневното си съзнание — каза
той и ме потупа силно но гърба. — Всекидневното ти съзнание пак те с
надвило. Хайде да го поукротим, като поговорим за твоята колекция от
паметни събития. Трябва да ти кажа, че подборът какво да сложиш в
албума си съвсем не е лесна работа. Именно затова казвам, че този
албум е боен акт. Трябва да го започваш наново поне десет пъти, преди
да узнаеш какво да подбереш.
И тогава съвсем ясно разбрах, макар и само за секунда, че имам
два ума; но тази мисъл беше толкова неуловима, че веднага ми се