Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

под покрива и скочи на плоските му дъски. Отиде на единия край, аз
останах на другия, за да не му преча — той беше художникът.
Луиджи се залови за работа. Нанасяше боите с такъв замах и
ентусиазъм, че скелето се люлееше напред-назад. Зави ми се свят.
Понечих да се върна на плоския покрив под предлог, че трябва да
взема още бои и други пособия за рисуване. Хванах се за перваза на
стената, обрамчващ плоския покрив, и се опитах да се изтегля нагоре,
но пръстите на крака ми се запънаха в дъските на скелето. Опитах се
да придърпам крака си и скелето към стената; но колкото по-силно
дърпах, толкова по-далеч отблъсквах скелето от стената. Вместо да ми
помогне да си освободя крака, Луиджи седна и се увърза с въженцата,
които прикрепяха скелето към покрива. Той се прекръсти и ме
погледна ужасен. Както беше седнал, той се отпусна на колене и тихо
хлипайки, заповтаря „Отче наш“.
Държах се на живот и смърт за перваза; ако нещо ми даваше
отчаяната сила да издържа, то беше вярата ми, че ако се владея, ще
мога да задържа скелето да не се отдалечава повече от стената. Нямах
никакво намерение да се пусна и да се стоваря от тринадесет етажа
височина в своята смърт. Луиджи, оставайки докрай непоправим
началник, ми завика през сълзи да се моля. Кълнеше се, че и двамата
ще паднем и ще се пребием, затова може поне да се помолим за
спасението на душите си. За миг се поколебах дали да не се помоля.
Но предпочетох да завикам за помощ. Хората в сградата, изглежда,
бяха чули виковете ми и бяха извикали пожарната. Искрено ми се
струваше, че бяха минали само две-три секунди, откакто се развиках за
помощ, когато пожарникарите стигнаха до покрива, хванаха Луиджи и
мен и закрепиха скелето.
В действителност бях висял на стената на сградата най-малко
двадесет минути. Когато най-накрая пожарникарите ме изтеглиха на
покрива, аз загубих всякакъв контрол. Повърнах на твърдия под на
покрива, стомахът ми продължаваше да се обръща от страх и от
противния мирис на разтопен катран. Денят беше много горещ;
смолата в пукнатините по покрива се топеше от жегата. Това
изпитание беше толкова ужасно и смазващо, че не исках да го запомня
и изпаднах в халюцинации как пожарникарите ме внасят в топла,
жълта стая; полагат ме на изключително удобно легло и аз заспивам