осветление, но никакво отопление. Затърсих нещо за отопление, но
напразно. Също толкова безрезултатни останаха и опитите ми да
открия как да изключа прожекторите или поне лампите в къщата. По
стените имаше ключове, но те явно се задействаха от някакъв
централен контакт. Осветлението си оставаше включено, а аз не
откривах никакъв начин да го изключа.
Единствената постеля, която можах да си открия, беше едно
тънко одеялце и единственото, с което можех да се завия, беше
обработената кожа на огромен френски пудел. Явно е бил любимецът
на този дом и бяха запазили кожата му. Беше с лъскави очи от черен
мрамор, отворена уста и провиснал език. Сложих кожата на пу-дела с
главата към коленете ми, но тогава щавеният му задник се оказа на
шията ми. Пък и препарираната му глава беше нещо много твърдо
между коленете ми и ужасно ме дразнеше! Поне да беше тъмно, все
щеше да се търпи. Събрах няколко хавлиени кърпи и ги използвах за
възглавница и да покрия колкото мога кожата на френския пудел.
Цялата нощ не можах да мигна.
И именно тогава, както си лежах и се проклинах наум за
глупостта си и че не послушах съвета на дон Хуан, у мен изплува
първият в целия ми живот влудяващо ясен спомен. Със същата яснота
си бях спомнил събитието, което дон Хуан нарече въводител, но
обикновено не обръщах достатъчно внимание на нещата, които ми се
случват, като съм с дон Хуан, понеже в негово присъствие всичко беше
възможно. Този път обаче бях сам.
Години преди да срещна дон Хуан, по едно време се бях наел да
рисувам реклами по сградите. Шефът ми се казваше Луиджи Палма.
Един ден Луиджи получи договор да нарисува на стената на една стара
сграда реклама за продажба и наемане на сватбени рокли и смокинги.
Собственикът на магазина в сградата искаше да хване окото на
потенциалните клиенти с огромна реклама. Луиджи трябваше да
нарисува невестата и жениха, а аз — надписа. Качихме се на плоския
покрив на сградата и сглобихме скелето.
Доста ме беше страх, макар че нямах явна причина за това — бях
рисувал десетки реклами по високи сгради. Луиджи сметна, че
развивам страх от височина, но че страхът ми скоро ще мине. Когато
дойде време да започнем работа, той спусна скелето на няколко педи
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1