понася с пълна скорост към нас. Когато беше на шест-седем крачки от
оградата, то направи гигантски скок през нея. Сигурен бях, че ще си
разпори корема в шиповете. Размина му се на милиметри и се стовари
на улицата като чувал с картофи.
Помислих си за миг, че е мъртво, но беше само зашеметено.
Внезапно стана и вместо да се хвърли след този, който го разяряваше,
то се втурна към мен. С един скок се озовах на покрива на един
автомобил, но това беше нищо работа за кучето. То скочи и за малко да
се окаже върху мен. Скочих долу и се изкатерих на първото дърво
наоколо, малко, тънко дръвче, което едва издържаше тежестта ми.
Сигурен бях, че ще разцепи на две и ще се озова право в челюстите на
кучето, което щеше да ме разкъса.
На дървото аз бях почти извън досега му. Но кучето пак скочи,
щракна със зъби, успя да захапе дъното на панталона ми и го разкъса.
Зъбите му дори одраскаха задника ми. В момента, в който се добрах в
безопасност на върха на дървото, кучето си отиде. Просто се затича
нагоре по улицата, вероятно да търси приятеля ми.
В здравния кабинет на училището медицинската сестра ми каза
да поискам от стопанина на кучето свидетелство за ваксина против
бяс.
— Трябва непременно да провериш — каза строго тя. —
Възможно е вече да си се заразил от бяс. Ако собственикът откаже да
ти представи свидетелство за ваксините, ти имаш право да повикаш
полиция. Говорих с пазача на къщата, където живееше кучето.
Той ме обвини, че съм подмамил на улицата най-ценното куче на
собственика, куче с родословие.
— Ти по-добре внимавай, малкият! — ядосано каза той. —
Кучето се е загубило. Собственикът ще те прати в затвор, ако
продължаваш да ни безпокоиш.
— Но може да съм хванал бяс — казах аз с искрено уплашен тон.
— Пет пари не давам дори да си хванал бубонна чума! — изрева
той. — Омитай се!
— Ще извикам полиция — казах аз.
— Викай когото си щеш — отвърна той. — Като извикаш
полицията, ще я обърнем против теб. В тази къща имаме достатъчно
връзки за това!
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1