твоето присъствие е нежелателно, така че здравата ще трябва да се
поизмъчиш, за да можеш да останеш. Единственият способ, който ми е
известен, това е да вземеш контрола над всички. Крещи! Изисквай!
Съветвай! Нека почувстват, че ти си главният! Как може да те
изхвърлят, ако ти си главният!
Припомнянето на тази сцена дълбоко ме потресе. Бях погребал
тази случка толкова дълбоко, че напълно я бях забравил. Запомнил бях
завинаги само съвета му да бъда главният, което той сигурно ми е
повтарял безброй пъти в течение на годините.
Изобщо нямах възможност да изследвам тази случка или да
размисля над нея, защото друг забравен спомен изплува на
повърхността със същата сила. В него бях с момичето, с което бях
сгоден. По това време двамата спестявахме пари, за да се оженим и да
си имаме собствен дом. Чух се как настоявам да си открием обща
сметка в банката, на друго въобще не бях съгласен. Изпитвах
натрапчива потребност да й изнасям лекции за пестеливостта. Чух се
да й говоря откъде да си купува дрехите и на каква цена най-миого.
Сред това се видях да давам уроци по шофиране на по-малката й
сестра и как се вбесих, когато тя каза, че се кани да напусне дома на
родителите си. За да я притисна, аз я заплаших, че ще прекратя
уроците си. Тя се разплака и ми призна, че имала връзка с шефа си. Аз
изскочих от автомобила и заритах по вратата.
Но това не беше всичко. Чух се да казвам на бащата на
годеницата си да не се премества в Орегон, както възнамеряваше.
Крещях с пълно гърло, че това е глупост. Наистина смятах, че моите
доводи против това преместване са неопровержими. Представих му
сметките, в които най-подробно бях изчислил загубите му. И като
престана изобщо да ми обръща внимание, аз тръшнах вратата и
излязох, тресейки се от гняв. В хола заварих годеницата ми да свири на
китара. Изтръгнах я от ръцете й и се разкрещях, че тя не толкова свири
на китара, колкото я прегръща, сякаш че е нещо повече от предмет.
Желанието ми да налагам волята си се разпростираше отвъд
всякакви граници. Не правех никакви изключения — който и да се
намираше около мен, той беше там, за да властвам над него и да го
моделирам в каквато форма ми скимне.
Вече нямах нужда да размишлявам над значението на толкова
живите ми видения. Защото ме изпълни някаква абсолютна увереност,
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1